Шенген и Еврозоната са стратегически приоритети за България

За евроинтеграцията, предизвикателствата пред ЕС, ТПТИ, постигнатото от България и бъдещите й приоритети в европейски план, здравеопазването и образованието, Economic.bg разговаря с евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев.

- Г-н Ковачев, как оценявате развитието на интеграционните процеси в ЕС през последните години?

Последните години бяха белязани от най-тежката икономическа и дългова криза от десетилетия, през която Европейският съюз за щастие премина, успявайки да запази своята цялост. Тя разкри много слабости в институтционалната структура на еврозоната, която е основният двигател на задълбочаването на европейската интеграция и това нямаше как да не доведе до промяна в динамиката на тези процеси. Оценявам положително факта, че сътресенията дадоха импулс на разговорите между държавите членки за необходимостта от по-добра координация на националните им политики и разширяването на сътрудничеството в нови сфери. Европа не може да продължава да бъде икономически гигант и политическо джудже.

- Кои са най-важните предизвикателства, към които ЕС трябва да насочи вниманието си в този момент?

Предизвикателствата са много и с различен характер – някои от тях като борбата с климатичните промени са глобални, докато други като кризата в Украйна и негативните демографски тенденции засягат преди всичко нашия континент. Може би най-важното предизвикателство обаче е връщането на разклатеното доверие на европейските граждани в способността на Съюза да решава техните проблеми и да създава подходящи условия за икономически просперитет и стабилност. Това беше и причината в началото на мандата на новата Европейска комисия нейният председател Жан-Клод Юнкер да заяви, че тя ще бъде “Комисията на последния шанс”.

- Какви биха били ползите от актуалното напоследък Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европа и САЩ?

Това разбира се зависи от перспективата, от която се дава отговор на този въпрос. Някои държави ще спечелят повече от едно бъдещо споразумение, а други по-малко. Важното в случая обаче е, че ЕС и САЩ имат не само общ икономически интерес, а споделят общи ценности – демокрация, върховенство на закона, спазване на човешките права. Нека не забравяме, че в много части на света тези неща не са реалност и макар пряко да не са предмет на споразумението, всеки който иска да достигне до бъдещия трансатлантически пазар с над 800 млн. потребители, ще трябва да се съобразява с нашите стандарти.

Според мен можем да очакваме най-големите ползи за България да дойдат от намаляването на енергийната зависимост, облекчаването на визовите ограничения за българските граждани и притока на инвестиции.

- Наскоро се навършиха 10 г. от подписването на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Каква е вашата оценка за постигнатото от нашата страна през това десетилетие?

През изминалите 10 г. страната ни постигна мъчителен напредък, за да навакса своето изоставане от по-развитите европейски държави. Казвам мъчителен, защото усилията за утвърждаване на нашето достойно място сред семейството на свободните европейски народи често срещаха ожесточената съпротива на бившата номенклатура и нейните политически наследници, които искаха да отдалечат България от Европа.

Материалните ползи от членството ни в ЕС са неоспорими и видими за всеки непредубеден външен наблюдател – било то под формата на изградена с европейски средства инфраструктура, или покачване на жизнения стандарт на гражданите, поради новите възможности за правене на бизнес и развитие на икономиката.

Важно обаче е да споменем и настъпилите през този период обществено-политически промени, които помогнаха да се утвърди нова политическа култура на диалог между институциите и гражданското общество. Всичко това нямаше да е факт днес, ако България не се беше присъединила към ЕС.

- Какви според Вас трябва да бъдат стратегическите приоритети на България в европейски план?

България трябва да се стреми към все по-задълбочено партньорство с европейските си партньори, особено в ключови от гледна точка на националния интерес сфери като сигурност и отбрана или енергетика. Смятам, че присъединяването към Шенгенското пространство и Еврозоната също трябва да продължат да са част от стратегическите ни приоритети.

- Какво би могло да се подобри в областта на здравеопазването в национален и европейски мащаб?

Подобрения са необходими на много места, но едно от най-важните неща,  за да се подобри качеството на здравните грижи, е да се оптимизира неефективният болничен сектор. България е на едно от първите места в ЕС по брой болнични легла на глава от населението, а изостава чувствително по отношение на качество и достъп до здравеопазване. Поддържането на скъпоструващи, но непредлагащи качествени здравни услуги болници, е невъзможно и води до неефективното изразходване на оскъден финансов ресурс.

Промяната обаче е трудна, защото става въпрос за особено чувствителна сфера. Публичните средства трябва приоритетно да се насочат към инвестиции в модерно оборудване и квалификацията на медицинския персонал, както и осигуряването на качествена и специализирана извънболнична медицинска помощ.

На европейско ниво в сферата на здравеопазването наличният потенциал за разработване на общи политики не се използва достатъчно, въпреки че държавите членки са изправени пред много общи предизвикателства. Правомощията на европейските институции са ограничени, но те биха могли да подпомогнат националните правителства, като събират и предоставят информация за специфичните за страните-членки проблеми в достъпа до качествено здравеопазване.

Затова Групата от евродепутати  в Европейския парламент, която инициирах в началото на годината, ще настоява в бюджета на ЕС да бъдат предвидени средства за измерване на здравните неравенства.

- Доколко е важно изучаването на гражданско образование в средните училища в България?

Смятам, че въвеждането на гражданско образование в средния курс на обучение е изключително важно. Всеки млад човек трябва да познава своите права и задължения, за да може да участва пълноценно в обществено-политическия живот на страната. Традиционно ниската избирателна активност сред младежите е особено притеснителна и според мен показва необходимостта от преподаване на гражданско образование, което да ги запознава с европейските демократични институции, принципи и практики.