Щурец в чинията

В опит да разшири пазарите си производител на обувки изпратил свой представител в Африка. След няколко седмици, мъжът алармирал: „Никакъв шанс! Тези хора не носят обувки”. По-късно и фирма от Израел командировала специалист да направи проучвания. Той обаче видял огромна възможност: „Сега е моментът, тъй като никой тук няма обувки!”

В България липсва традиция хората да използват насекомите като храна – ето в това инж. Стоян Вълев вижда огромна ниша и създава първата у нас ферма за щурци. Тя се намира в Българово, на 20 км от Бургас.

Началото

Когато Стоян Вълев споделил идеята да отглеждат щурци, всички в семейството помислили, че се шегува. Но когато ги убедил, че намеренията му са сериозни, се въодушевили. Още в началото ролите в този нов бизнес били ясни – двамата с неговия син Владимир са инженери по автоматизация на технологичните процеси, снаха му Яница е биотехнолог, а съпругата му Виолета – икономист. Година и половина проучвали как да започне производството на насекоми, годни да влязат в менюто на хората. И тъй като не е имало кой да им предостави готова технология за отглеждане на щурци, я създават сами. И сами е финансират всичко, без да разчитат на каквото и да е проектно финансиране. През февруари 2019 започват дейността, като правят първото зареждане със стотина щурчета. Сега щурците са над 500 хил., тъй като те се възпроизвеждат бързо. Един цикъл на отглеждане трае около два месеца. И ако не бъдат продадени като храна за домашни любимци, сред които гекони, гущери, игуани, хамелеони, паяци, те се замразяват. После се преработват.

Технологията

Напредват в развитието на технологията по отглеждането на щурците и амбицията на двамата инженери е да направят автоматизация на процесите, така че всичко да става с минимални човешки усилия и при оптимално използване на необходимите ресурси. „Автоматизацията се прави с цел качеството на продукцията да е възможно най-доброто, а цената на крайния продукт – възможно най-ниската”, обяснява Стоян Вълев, управител на дружеството EntoSynergy, под чийто бранд работят. Засега са автоматизирани основни процеси в отглеждането на насекомите, например поддържането на постоянна температура и влажност в помещенията. Очакванията са в рамките на около година да са напълно готови с прототипа на цялостната система.

Под надзор

Семейната ферма е регистрирана като животновъден обект в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Щурците се хранят със специален фураж без консерванти и изкуствени добавки, който Вълеви приготвят по своя рецепта. Компанията е под надзора на БАКХ, тъй като щурците ще се ползват като храна. Това обаче ще стане едва когато ЕС позволи да влязат в менюто на европееца. EntoSynergy обаче ще е предварително готова и така нейните продукти първи ще стигнат до пазара.

Новата индустрия

Добре дошли, това ще каже Стоян Вълев на всеки, който иска да се захване с подобен бизнес в България. Но предупреждава, че у нас няма институция, която да им даде готово ноу-хау за това. Никой от неговото семейство не е посещавал действаща ферма за насекоми, правили са проучванията изцяло чрез интернет. И също като тях всеки ентусиаст ще трябва сам да намери отговор кое как се прави. „Това е къртовски труд, но в България останахме оптимистите и вярвам, че има какво да се направи за развитието на тази нова индустрия”, казва инж. Вълев. И после с цифри и факти аргументира предимствата да заменим месото с насекоми.

Накъде

Сем. Вълеви вярва, че скоро щурците ще „скочат” на нашата трапеза. Разбира се, ще мине доста време, докато те станат масова храна. Продуктите първо ще навлязат в режима на онези, които обичат да експериментират, но също и на тези, които активно тренират и се нуждаят от бързо набавяне на протеини. Привържениците на здравословното пълноценно хранене сигурно ще се замислят над твърдението на инж. Вълев: В щурците има високо съдържание на витамини от групата В и особено на В12, желязото е много повече, отколкото в спанака. Съотношението между мастните киселини Омега-6 и Омега-3 е по-добро, отколкото в сьомгата. Освен това протеинът от насекоми е по-лесно усвоим от човешкия организъм, в сравнение с протеина, извлечен от ориз, грах и овес.

Готови за растеж

Първата у нас ферма за щурци разчита, че вкусовете на хората се променят. Допреди 50 години за американците консумацията на суши е била напълно неприемлива и според тях само мечките в Америка можели да ядат сурова риба. А дали по подобен начин щурците ще намерят място в менюто на българина, само бъдещето ще покаже. Дотогава щурците остават вкусна храна за домашни любимци, а остатъчният продукт при отглеждането им – т. нар. меконий, ще се доказва като най-добро средство за подхранване на растенията.