Синдикатите искат от партиите необлагаем минимум за доходите

КНСБ иска от партиите, които скоро влизат в предизборна кампания, да въведат необлагаем минимум за доходите. Това ще струва еднократно на хазната близо 1 млрд. лв., но ще бъде стъпка за повишаване на заплатите на най-бедните българи, обяви на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров. До 2 седмици синдикатът ще представи меморандум към политическите сили, в който ще опише всички свои искания към тях.

„Независимо от увеличението на доходите, няма осезателно подобрение на благосъстоянието на българите”, заяви още Пламен Димитров по време на представянето на данните за потребителските цени и издръжката на живот у нас.

Към декември 2016 г., за да живее нормално, на четиричленно семейство са били нужни по 2250 лв, което прави по почти 563 лв. на човек – разходи за храна, жилище, здравеопазване и др. „Тези средства осигуряват приличен, но в никакъв случай не и охолен начин на живот”, подчерта лидерът на КНСБ.

В същото време с доход между 300 и 562 лв. на лице от домакинството са около 3,5 млн. души и едва 1,6 млн. българи получават средномесечно над 562 лв. Сметките на синдикатите показват, че едва 10 на сто от високоплатените българи получават около 30% от общото разпределение на доходите за труд.

Близо 77% от домакинствата или малко над 5 млн. души живеят с доход под 563 лв. Близо половината от домакинствата живеят с доход между 300 и 563 лв.

Бедността остава висока и заедно със социалното изключване са най-сериозните проблеми. Близо 1,5 млн. пенсионери получават пенсия под линията на бедност, а основна пенсия под 200 лв. получават 40% от всички пенсионери.

Прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване е 299,53 лв. на едно лице.

Пламен Димитров коментира данни на НСИ за наблюдението на индивидуалните работни заплати на наетите лица, според които 70% от наетите получават работна заплата по-ниска от средната за страната – 936 лв. Това са данни към 2014 г. като пропорция, но според Димитров със сигурност могат да бъдат отнесени и към сегашните нива.

В същото време регионалните разлики в заплащането на труда също са огромни и се запазват през годините. Разликата в брутните заплати е около 2 пъти между София (1265 лв.), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско (648 лв.).

Големи са различията и при образователния ценз. Тези с основно и по-ниско от средно образование получават по 2,56 лв. на час, докато другите с висше или подобно образование се разписват срещу 6,55 лв на час. Данните показват, че образованието е решаващ фактор за размера на възнаграждението, посочи Димитров.

По думите му разликата в заплащането на труда в Румъния и България става все по-голяма. „В края на миналата година средната работна заплата в нашата северна съседка е достигнала малко над 600 евро, докато у нас тя е близо 480 евро. По отношение на минималната заплата северните ни съседи също ни водят - с 319 евро от 2017 г. спрямо 235 евро в България”.

По отношение на минималната заплата лидерът на КНСБ заяви, че нормалното ниво е около 50-60 на сто от средната работна заплата за страната, което при обещавани 1500 лв. означава, че нивото трябва да бъде около 750 лв. след 4 години.

Една от стъпките за постигане на по-високи доходи е колективното трудово договаряне. Около 30 на сто от работниците са обхванати от такива договори и при тях заплащането е с 12 на сто по-високо от останалите. Това означава, че в преговори между синдикати и работодатели може да се постига по-високо възнаграждение, обяви още президентът на синдиката.