Синдикатите искат пълна национализация на ЕРП-тата
КНСБ и КТ „Подкрепа“ не искат оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова

Двата най-големи
синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ искат държавата да национализира и трите
електроразпределителни дружества ЧЕЗ, EVN и „Енерго-Про”. Това става ясно от позиция за
продажбата на ЧЕЗ България, изпратена до медиите.
„Подкрепяме намерението на правителството да придобие контролен пакет акции в ЧЕЗ България. Предлагаме подобни стъпки да бъдат направени и по отношение на другите две електроразпределителни предприятия”, пише в писмото.
След като вчера след дълъг дебат в енергийната комисия стана ясно, че институциите не могат да предприемат каквото и да е действия преди приключването на сделката, те призовават и за спешни законодателни промени, които да гарантират предварителен, текущ и последващ контрол на държавата и нейните органи върху каквито и да е сделки с критична енергийна инфраструктура. Според синдикатите, в закона за енергетиката трябва да се запишат същите изисквания към купувачите, които са залегнали в стратегията за приватизация, гласувана от Народното събрание.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обявяват в подкрепа на министъра в оставка Теменужка Петкова и екипа ѝ. Те поясняват, че Петкова и нейният екип са се ангажирали с конкретни действия и срокове за отстояване на дългосрочното развитие на ключови енергийни предприятия у нас. „Необосновани смени в настоящия момент могат да доведат само до проваляне на срокове и ангажименти и поставяне на рискова ситуация във въгледобивни, топлоелектрически централи и мрежови дружества. Това ще породи социално напрежение с непредвидими последици”, пишат синдикатите. Те добавят, че от същия екип очакват и внасянето на енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г. в най-скоро време.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ обясняват,че ще следят отблизо сделката за продажбата на акциите на ЧЕЗ България с оглед гарантирането на интересите и правата, както на работещите в дружеството, така и на потребителите. Според тях, пълната липса на прозрачност около сделката и недоказаният опит на кандидат-собственика на компанията основателно създават съмнения за стабилността на енергийната система в страната и съответно на националната сигурност. Те добавят, че оставките в ключова сфера като енергетиката водят до несигурност и неяснота за бъдещето на целия отрасъл.
Синдикатите припомнят, че още през 2004 г. са изразили ясно своята позиция срещу приватизацията на енергоразпределителните дружества и смятат, че държавата трябва да има контрол върху каквито и да е сделки с критична енергийна инфраструктура, независимо от собствеността. „Тогава заявихме, че електрическата енергия е жизнено необходима услуга за потребителите, тя трябва да бъде достъпна за всеки и само държавата може да гарантира сигурност и устойчивост на доставките.”
В писмото се посочва и пример от приватизацията на ЧЕЗ от 2004 г., когато към купувача са поставени конкретни условия - наличие на собствен капитал от 700 млн. евро, продажби от последната година над 7 000 гигаватчаса, висок кредитен рейтинг, пряка собственост на големи енергийни дружества. Тогава двата синдиката са поставили и допълнителни изисквания, касаещи работещите в дружествата, които залегнаха в специална стратегия за приватизацията на ЕРП-тата, приети от парламента. Тези изисквания са гарантирали социален пакет за работещите в отрасъла.
„На какво сме свидетели сега? От предишните изисквания няма нито едно, предявено към купувача. Няма упълномощен държавен орган, включително и КЕВР, няма дори законодателна възможност, някой да провери предварително кандидата за собственик на енергийното дружество и да гарантира изпълнението на строги критерии, които да гарантират сигурност на доставките”, пише в позицията им.
От КНСБ и КТ „Подкрепа“ добавят, че безконтролната сделка за активите на ЧЕЗ, с неясен собственик и финансиране, би изложила на риск 3 млн. българи, които са потребители на услугата. Според тях, тя не гарантира доходите, работните места и безопасните и здравословни условия на труд на работещите в дружеството. „Под въпрос е цялостният контрол, ценообразуването, което има висока социална чувствителност и устойчивостта на българската икономика, развитието на индустрията и националната сигурност”, обясняват те.