Скокът при облигациите на САЩ сгъстява облаците над икономиката

Доходността по държавните облигации на САЩ скочи през последните седмици и това може да доведе до глобален скок в разходите за заеми, пораждайки нови рискове пред централните банки, които се опитват да овладеят инфлацията, без да предизвикат голяма криза.

Двигателите за това рязко повишаване на доходността по американските облигации вероятно са много – висок държавен дефицит и проблемите в Конгреса, които тласкат Америка през няколко месеца към ръба на фалита. Причината обаче може да е по-малко важна от последиците, подчертава Reuters в свой анализ, тъй като досега икономиката изглеждаше, че е насочена към „меко приземяване“ след вдигането на лихвите.

Централните банки по света вдигнаха лихвените проценти в отговор на покачващите се цени. Някои направиха това по-бързо, други – по-бавно, но всички се гордееха с плавното коригиране на глобалните финансови условия като свидетелство за по-добро парично и фискално управление.

Сега обаче, след период, познат като „лято на устойчивост“, икономистите на Goldman Sachs алармират за „пукнатини“, тъй като държавните облигации на нововъзникващите пазари вече са подложени на натиск на фона на…

…нарастващата доходност на държавните облигации на САЩ

Доходността на 30-годишните държавни облигации на САЩ миналата седмица надхвърли 5% за първи път от 2007 г. Това бе традиционно ниво за първите години на века, но според анализаторите скоростта на покачването ѝ е забележителна – особено след като редица централни банки дадоха сигнал за край на цикъла на затягане на паричната политика.

Дългосрочната доходност в САЩ се покачи с приблизително 1 пункт само за последните три месеца. За сравнение, през този период Фед повиши лихвените проценти само с 0.25 пункта.

Какъв е проблемът?

САЩ премина през няколко фалита на банки в последната година, но до по-широка зараза така и не се стигна. Икономиката изглежда вървеше и към меко кацане с перспектива за продължаващ икономически растеж заедно със забавяща се инфлация. Подобен резултат би имал положителни глобални последици – поддържането на най-голямата икономика в света извън рецесия осигурява по-стабилно търсене на износа на други страни, както и повече сигурност, тъй като повишаването на лихвените проценти на Фед достига край.

Бързите движения при облигациите обаче могат да се окажат дестабилизиращи, като въздействието се усеща чрез по-силния долар и – ако се задържи – и подновения инфлационен натиск в други страни.

Професорът по икономика в Harvard Карън Дайнън посочва, че това може да предизвика бюджетни кризи в някои страни по света и това следва да се „наблюдава“.

Служителите на Фед не са на това мнение. В коментари миналата седмица редица президенти на регионални банки на Фед видяха активността на пазара на облигации в съответствие с това, което би могло да се очаква от повишаването на лихвените проценти на централната банка.

Непредвидено затягане

Скокът в доходността също демонстрира някои от капризите на централното банкиране, които служителите вероятно ще се опитат да разгадаят тази седмица.

Глобалният растеж, особено в светлината на сегашната слабост на Китай, вече се очаква да се забави. След мащабния световен фискален отговор на пандемията от коронавирус, много национални бюджети може да са твърде напрегнати, за да реагират енергично на валутна криза или финансова нестабилност, предизвикана от движени от долара промени в капиталовите потоци.

Институции като Фед могат да контролират овърнайт лихвен процент, предназначен да определя проценти за други видове ценни книжа. Но пазарите, повлияни от макроикономически възгледи, перспективите за инфлация и фактори като политически рискове, в крайна сметка определят разходите по заеми, поети от правителства, компании и домакинства.

Именно тези лихвени проценти могат да задвижат или потискат икономиката и да подхранват или задушават инфлацията. Въпросът пред политиците е дали последните движения на пазара са надхвърлили необходимото за укротяване на инфлацията и дали са създали нежелани рискове за растежа.

Засега ходовете не предполагат разрастваща се криза, написаха миналата седмица икономисти от Capital Economics.

Но това е и типът среда, която може да се „преобразува в нещо по-сериозно“, ако загубите от облигации тласнат ключова институция към неплатежоспособност, както се случи в базираната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или подкопае доверието до точката, в която притежателите на ценни книжа започнат да разпродават.

Последствията зависят от това „колко още и колко бързо се повишават доходностите на облигациите“, казаха те. „Големият риск произтича от неочаквано затягане на финансовите условия“, което би натоварило еднакво бюджетите на правителството, домакинствата и бизнеса, би се превърнало в банков стрес и би обърнало икономическия растеж.