Скритата сметка: Как все по-горещите лета в Европа прекрояват националните бюджети

Истинската цена на горещата вълна и сушата в Европа, както и на последвалите ги горски пожари, се появява в публичните сметки с месеци закъснение.

След като пожарите бъдат потушени, а реките отново се напълнят, на финансовите министерства ще им се наложи да обезщетяват земеделските производители, да възстановяват пътища и железопътни линии, да подкрепят здравните системи и да поемат загубата на приходи, които забавената икономика така и не е генерирала.

Тази тежест нараства по-бързо от резервите, които правителствата поддържат за подобни ситуации, а тази година натискът е особено силен.

В края на юли половината от територията на ЕС и Обединеното кралство беше засегната от суша, като 9% се намираше в най-тежката фаза „тревога“, според Европейската климатична обсерватория „Коперник“, а през август реките Лоара, По, Рейн и Дунав достигнаха рекордно ниски нива.

До началото на август горските пожари са изпепелили над 505 000 хектара, според Съвместния изследователски център на Европейската комисия – повече, отколкото към същия момент през 2025 г., която беше най-тежката година в историята на наблюденията.

Екстремните метеорологични явления са причинили преки загуби за 822 млрд. евро в ЕС между 1980 и 2024 г., като една четвърт от тях са натрупани само през последните четири години, показват данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

Попитана от Euronews дали тази концентрация представлява действително прекъсване на досегашната тенденция, агенцията беше категорична:

„Това е качествена промяна“, заяви тя и обясни, че изглажда силно колебаещите се годишни стойности чрез 30-годишна плъзгаща се средна, за да изолира основната тенденция.

Тенденцията при данните за икономическите загуби в Европа показва увеличение с 3.4% годишно и виждаме, че темпът се ускорява. Първоначалните оценки за 2025 г. показват, че тази тенденция ще се ускори допълнително.“

Само около една пета от тези загуби са били покрити от застраховки, а при сушите, горещите вълни и горските пожари покритието спада до едва 10 или 11%.

Причината, обясниха от ЕАОС пред Euronews, е, че тези бедствия „са свързани най-вече с косвени загуби, като по-ниски земеделски добиви, загуба на човешки живот, деградация на екосистемите, загубени работни часове... а те често са трудни за оценяване“.

Недостигът на застрахователна защита се увеличава, което означава, че ръстът на общите загуби не е съпроводен с по-голямо застрахователно покритие“, допълват от ЕАОС.

Така правителствата остават застрахователят от последна инстанция. Само четири държави членки на ЕС обаче – Австрия, Франция, Унгария и Италия – поддържат специализирани фондове за бедствия, докато останалите разчитат на извънредно преразпределение на средства, което се извършва бавно.

Допълнителен проблем е, че европейските средства предлагат малка финансова защита. Базираният в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel оценява финансирането на ЕС за бедствия през периода 2028 – 2034 г. на около 5 млрд. евро – сума, равняваща се на едва 10 до 15% от щетите само от наводненията в Западна Европа през 2021 г.

Правителствата изчисляват погрешно сметката

Франция представи най-смелата оценка. При откриването на кризисна среща за сушата на 12 август министърът на екологичния преход Моник Барбю оцени, че горещите вълни това лято ще струват между 10 и 15 млрд. евро под формата на преки и косвени разходи – между 0.3 и 0.5% от БВП при прогноза за икономически растеж едва 0.7%.

Тази оценка обаче веднага беше оспорена.

Националният институт за статистика и икономически изследвания INSEE, на който първоначално беше приписана оценката, отрече да е изготвял подобна прогноза. Впоследствие министерството уточни, че става дума за собствена екстраполация, основана на данни на INSEE за предходни години, а Барбю призна, че към числата трябва да се подхожда предпазливо.

В Испания до края на юли бяха изгорели около 172 400 хектара – приблизително половината от общата площ през миналата година. Ако се приложат разходите на хектар, използвани от горската агенция на Навара и браншовата асоциация Asemfo, само гасенето на пожарите би струвало между 1.7 и 3.3 млрд. евро – преди да бъдат включени разходите за възстановяване, които според горски инженери обикновено надхвърлят тези за самото потушаване на пожарите.

Миналия месец Брюксел одобри 120.55 млн. евро спешна помощ за Испания, която покрива единствено щети от предходното лято.

Португалия показва по-дълбокия проблем – липсата на подходящи изчисления за реалната цена на горските пожари.

Националната служба за гражданска защита публично призна, че „не е възможно да се определи с точност общата стойност на конкретен инцидент“, тъй като финансовите и оперативните данни се съхраняват в отделни системи.

Независима комисия, разследваща пожарите от август 2025 г., е получила обобщена стойност около 18.8 млн. евро, която не е могла да бъде разбита по отделни пожари. Националната сметна палата посочи същия проблем още през 2021 г.

За да бъдат отчетени правилно косвените разходи, заявиха от ЕАОС пред Euronews, е необходимо данните за отделните събития да бъдат съчетани с „данни за труда, здравеопазването, транспорта, енергетиката, земеделието и макроикономиката, предоставяни от съответните секторни организации“.

Приходите, които така и не постъпват

Разходите са само половината от уравнението.

Прегледът на наличните данни, направен от Bruegel, показва, че икономиките остават по-малки и години след бедствията – БВП е с 1.5% по-нисък две години след гореща вълна и с 3% по-нисък четири години след суша. Само сушата от 2022 г. е намалила растежа на БВП на глава от населението в ЕС с 1.35% – загуба в размер на 203 млрд. евро.

За това лято Triodos Bank оценява цената на екстремните горещини за икономиките на ЕС на около 180 млрд. евро – приблизително 1% от икономическата продукция.

Непосредственият ефект обаче може да изглежда изненадващо слаб.

Oxford Economics изчислява, че рекордно ниските нива на Рейн могат да намалят растежа на германската икономика през третото тримесечие с 0.2%, но не очаква по-мащабен срив.

„Тук става дума по-скоро за компенсиращи фактори в други части на икономиката“, заяви пред Euronews Томаш Дворжак, старши икономист в Oxford Economics, като посочи производството за отбранителната индустрия, транспортното оборудване, търговията на дребно и потребителските услуги.

Летните спирания на фабрики също намаляват използването на производствения капацитет. „Рейн е основна транспортна и логистична артерия, но в крайна сметка засяга само малка част от икономиката“, обясни Дворжак.

При храните щетите се проявяват бавно.

Европейската комисия понижи прогнозата си за производството на маслиново масло в ЕС с 5%, основно заради спад от 18% в Гърция, докато Испания очаква реколтата ѝ от зърнени култури да намалее от 24 млн. тона до малко над 18.5 млн. тона. Oxford Economics очаква горещините и сушата да добавят до 1% към инфлацията при храните в еврозоната през следващата година.

Просто така функционира ценообразуването при храните“, обясни Дворжак пред Euronews. „Процесът преминава като своеобразна верига – от суровините към земеделието, след това към преработката и накрая към търговията на дребно. Обикновено са необходими по един-два месеца, за да се пренесе ефектът на всеки следващ етап“, добави той.

Прогнозиращите институции вече не разглеждат подобни лета като аномалии. Oxford Economics вече е включила разходите от тях в базовия си сценарий, като прогнозира средносрочна инфлация при храните от около 2.5%.

Опасността е и в това, че тези фактори взаимно се усилват.

Bruegel описва „порочен кръг между климата и държавния дълг“, при който загубите от бедствия потискат икономическия растеж и данъчните приходи, увеличават бюджетните дефицити и разходите по заемите и така оставят по-малко средства за превантивни инвестиции, които биха ограничили щетите от следващото бедствие.

Европейската централна банка изчислява, че суша с вероятност да се случи веднъж на 25 години би изложила на риск близо 15% от икономическата продукция на еврозоната.

Въпреки това разходите на ЕС за адаптация към климатичните промени са около 29 млрд. евро годишно при оценени потребности между 35 млрд. и 500 млрд. евро, въпреки че според Организацията на обединените нации всяко инвестирано евро носи възвръщаемост до десет евро под формата на избегнати загуби.