София е моят глобален адрес
България има нереализиран бизнес потенциал и ако нещо не ни харесва, да го променим, а не да избягаме в чужбина
Миладима Лалева:
© ECONOMIC.BG / Личен архив
Днес всички пътища водят към света, но и към дома. Да избереш България вече не е завръщане назад, а е поглед напред. В свят с отворени граници, България е котва, но и магнит за всеки, роден в пределите на нашата страна. България е място, откъдето можеш да работиш за цял свят, да създаваш стойност, да твориш бъдещето - и да знаеш, че твоят корен е твоята сила. Може да заминеш да учиш и да работиш в чужбина, да натрупаш опит, да се вдъхновиш от постиженията на други народи, но и да се опариш. Виждаме как талантът все по-малко има нужда от паспорт, забелязваме как идеите пътуват по-бързо от самолетите. Икономиката има национални и глобални измерения, но за всеки човек смисълът е личен. България е част от мрежата на необятните възможности - и за тези, които избират оттук да разкриват своите нови хоризонти, но и за онези, които след пътешествието към други земи отново усещат притегателната сила на родното небе. Тук и там, назад или напред - в един момент всеки може сам да усети как най-далеч стига, когато е близо до своя център.
Да избереш България означава да повярваш в себе си и да разбереш, че може да променяш света, като започнеш първо от себе си и от дома си. Но „светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, така че всеки има право да хвърли котва в свободните води на своя избор.
Предлагаме личните истории на трима души, за които България е родина, но и пристан.
Един от тях е Миладима Лалева, управляващ партньор на VEDA Finance
Малките стъпки ни отвеждат към големите неща, твърди Миладима Лалева. И ето една важна част от нейния път: „Изборът на професия дойде още с избора на специалността „Счетоводство“ в Търговската гимназия в София. Там срещнах прекрасни учители, които насочиха страстта ми към математиката в посока на нейната икономическа реализация. Усетих баланса на числата и започнах да разбирам онова, което те разказват. После в УНСС завърших финанси и счетоводство. Още като студентка в трети курс успях да намеря работа в компания с международен профил, за да съм полезна и с езиците, които зная – френски, немски и английски. В тази фирма останах 11 години. Тя беше с чуждестранна съсобственост и дейности, които се развиват не само в България, но и във Филипините, ЮАР и с проекти в други африкански страни. С помощта на прекия ми ръководител започна и моят
растеж в йерархичната стълбица
- станах главен счетоводител, после финансов директор, накрая бях и единият от двамата изпълнителни директори на компанията. Това ми даде богат опит, имах поглед върху целия бизнес, поддържах постоянна комуникация със задграничните ни офиси и имах срещи с много чужденци. Така опознах различния начин на мислене тук и там. Имах чудесен екип. Но… сферата на дейност не ми беше по сърце. Като финансов директор виждах числата, а когато започнах да вземам управленски решения, пред мен се разкри цялата картина. Появи се и сериозна лична причина, поради което реших да направя малък рестарт“.
Миладима напуска тази работа, без да има ясна посока и цел. Дава си време да преосмисли как да продължи напред. Получава предложения за работа, но те не я удовлетворяват. На кариерното шоу през есента на 2024 се запознава с екипа на VEDA, но в онзи момент за нея няма подходяща позиция. И във
времето до намиране на нова работа
Миладима се отдава на написването на романа, чието начало е сложила още преди 10-ина години. Така стига до убеждението, че: „Мечтите, които не ни оставят, са тези, които трябва да сбъднем“. И когато книгата става факт, тя пуска пост в социалните мрежи, че историята вече е завършена - не само като книга, но и като личен път. Веднага след това тя получава предложение да стане партньор в осъществяването на едно ново начинание - създаването на VEDA Finance. И това става в средата на 2025 г. С изнесени финансови услуги помагат на компании, които нямат необходимост он финансов директор на пълен работен ден. Чрез VEDA Finance може да се наеме финансова експертиза за отделен проект и за определен период. Тук тя е в новата си функция да подкрепя и да съветва своите клиенти в техните решения. Тази позиция я зарежда, но и изгражда качества като
адаптивност и комуникативност
Миладима си дава сметка, че е стигнала дотук с малките стъпки: „Малката стъпка, да изляза от дупката, в която попаднах, малката стъпка да се обърна към себе си, да променя начина си на мислене, да срещна подходящите хора, да взема решението“...
Обича да пътува по света, но има много фактори, които задържат Миладима в България. Харесва своята среда и мястото, където живее. Трайно остава желанието ѝ да продължи тук да отдава своите знания и труд, а не някъде в чужбина. Според нея тук има много възможности, доказва го и нейният пример как за 11 години стига от най-ниската до най-високата позиция в една международна компания: „В чужбина това щеше да е много по-трудно. Там щях да съм
чужденецът
а в България получих своя шанс“.
Между старата и новата работа е нейното време за осъзнаване и за намиране на своя вътрешен ресурс, макар повечето хора да смятат, че това е просто време за почивка. В този промеждутък между предишното и сегашното работно място Миладима преминава и през различни курсове, свързани с областта на финансите, но и активно спортува. Героят в нейната книга „Живот по време на безвремие“ няма човешките мерни единици за време. Фин е безсмъртен, той наблюдава как хора идват и си отиват от живота му и постепенно осъзнава, че безсмъртието не е дар, а е наказание. Вечният живот го измъчва с въпроса какъв е смисълът на това негово безкрайно съществуване. В романа се преплитат различни истории, през които читателят се пита какъв е неговият смисъл на нещата, които прави. Написването на романа ѝ помага да приеме своите лични житейски грешки като уроци. Сега е съсредоточена в днешния ден, в личните ангажименти към себе си и своето семейство, в смисъла, който влага в работата с клиентите, и
плодовете
които тези усилия дават. През призмата на „Живот по време на безвремие“ Миладима е осъзнала, че е била в капана „От понеделник до петък“, усетила е как нейното „безвремие“ се измерва с липсата на разлика между понеделник 2021-ва и вторник на 2023 г.
В новото предизвикателство, наречено VEDA Finance, международният аспект отново е налице. Миладима Лалева има възможност да работи за клиенти на външни пазари, но и повечето от българските компании, които им гласуват доверие, са експортно ориентирани. И сега нейната котва е София, а посоката - България и светът. Тя чувства удовлетворение, че вече използва пълния си капацитет, в който логиката и емпатията, креативността и амбицията, твърдостта и мекотата са нейни професионални съюзници. Убедена е, че България има нереализиран потенциал като място и хора: „И нека, ако нещо не ни харесва, да го променим, а не да избягаме“.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.