Семейният занаят, който изгради глобален бранд

За някои бизнесът е кариера. За други – призвание. За Ремзи Ингилизов той е дом. Не в преносния, а в буквалния смисъл на думата – място, в което поколения са живели, работили и предавали занаята от ръка на ръка. Днес синът е рамо до рамо със своя баща Гюрсел в управлението на семейната компания. Ремзи е главен оперативен директор, той е трето поколение в този занаят и вероятно затова е и визионерът на компанията. Фактите говорят, че INGILIZ е разпознаваемо име в над 30 държави и символ на стил, лукс и устойчиво производство в обувната индустрия.

Историята

започва далеч преди създаването на компанията. Още прабабата на Ремзи е била в шивашкия занаят, а двете му баби работят в ушиването на саи – ключов етап в производството на обувки. Баща му Гюрсел Ингилизов завършва обувния техникум в Пловдив, минава стаж в пловдивския завод „Петър Ченгелов“, после във „Васил Мулетаров“-Пещера, се усъвършенства като технолог и моделиер. През 1996 г. той взема решение да продължи семейния занаят самостоятелно – в една стая от къщата на своята тъща Гюлер, с две шевни машини. На компанията дава име, вдъхновено от фамилията Ингилизови. Така бизнесът влиза в дома и остава там, но не задълго.

„Кой бяга от своя дом?“ – с този прост отговор Ремзи Ингилизов обяснява защо

изборът

му не е бил дилема. Семейните ценности и възпитанието превръщат бизнеса в естествен негов път. Когато през 2010 г. той официално става част от фирмата, започва от производството на конструктивните елементи. Днес INGILIZ не произвежда само обувки, а и компоненти за тях, като е единственият такъв производител на Балканите в европейската част на континента.

Обувното производство остава занаятчийски бизнес – дори и с висока автоматизация. Машините помагат, но щафетата между поколенията и майсторството на човешката ръка са решаващи. Именно тук INGILIZ Group прави своя

стратегическия завой

Още през 2014 г. става ясно, че широко разпространеният модел „ишлеме“ няма бъдеще. Растящите заплати, липсата на хора и задържането на производителността правят такъв тип бизнес икономически неустойчив.

Този модел замира навсякъде“, забелязва Ремзи Ингилизов.

Но той е визионер и затова разказва следното: „Представители на две водещи компании за обувки в света са в Африка. Единият казал, че там няма никакъв бизнес за тях, тъй като всички ходят боси. А другият бил категоричен, че щом всички са боси, потенциалът е огромен... Ако говорим за стандартния модел за производство на обувки, разпространен под благозвучното име „ишлеме“, той трудно ще просъществува дори още 5 години напред. България, с около 20 години разлика, следва пътя на държави като Германия и Гърция.

В Германия днес са останали едва четири фабрики за обувки – всяка със силно специализиран, високотехнологичен или брандов продукт. Именно това е посоката, която INGILIZ избира: не просто фабрика за обувки, а моден бранд с висока добавена стойност, подкрепен от собствено производство, иновации и ноу-хау“.

Големите крачки

не са дело на един човек.

Всичко е екипна работа. Ако ги няма хората, които да реализират идеите, те остават само мечта и фантазия“, подчертава Ремзи Ингилизов.

Стратегията е споделена от екипа, погледът е насочен поне 10 години напред, а напредъкът се постига с малки последователни стъпки. В тази визия влиза и идеята за изграждане на индустриална зона върху 54 дка в Пещера – обувния център на България, където да се съчетаят производство, компоненти и сродни брандове, устояли на бурите и ветровете на пазара.

Устойчивото развитие

е друг ключов стълб. Зеленият подход не е реакция на модно залитане, а осъзнат избор и... пазарно съвпадение. Инвестицията в собствено производство на зелена енергия се оказва стратегическа – направена в момент, когато цената на електроенергията надхвърля 1000 лв. за мегаватчас. Докато други предприятия изпитват недостиг, INGILIZ покрива нуждите си самостоятелно и преминава през кризата без сътресения.

В основата на всичко обаче остават хората.

Машините са предвидим актив. Хората – не, но те са основа, на която се крепи бизнесът на INGILIZ Group. Да ги задържиш задълго в компанията вече е много сложно, а да сформираш устойчив екип е едно от най-големите предизвикателства“, смята Ремзи Ингилизов.

Той познава служителите си поименно, прекарва много време заедно с тях и се стреми към човечно отношение и баланс между работа и личен живот. Ако за него бизнесът е дом, за хората той е средство за препитание - и това изисква разбиране.

Успехът

се измерва не само в числа, а и в присъствие. Обувки с бранда INGILIZ са носени от Анджелина Джоли, Парис Хилтън и Кари Ъндърууд, както и в продукции като Game of Thrones, House of the Dragon и Star Wars. Това са индивидуални, сложни поръчки с кратки срокове на изработка: „Обувките винаги идват последни като необходимост, но удовлетворението е голямо, когато ги видиш на екрана“.

Днес INGILIZ продава успешно и в Италия – пазар, на който мнозина биха казали, че е невъзможно да пробиеш. Затова често чуват „Къде сте тръгнали на краставичар краставици да продавате“... Но щом обувките се приемат добре, защо да не го правим, е философията на компанията.

Докато се раждат хора, ще има нужда от обувки, напомня Ремзи. Въпросът е какви – и кой ще ги прави.

Числата говорят

• 47 души работят в INGILIZ Group
• 6,5 млн. лв. е приходът за 2025 г.
• 30+ са пазарите, на които присъства

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.