Солари на всеки покрив: ЕС превръща слънчевата енергия в стандарт

Енергоефективни и зелени – така ЕС си представя жилищата в Блока. Тези амбициозни цели са заложени в новата директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD), приета официално преди дни. Тя предвижда до 2030 г. емисиите от всички нови жилищни сгради да са нулеви, а при обществените тази цел е заложена за 2028 г. Крайната цел за постигане на климатично неутрален сграден фонд е до 2050 г.

В мотивите към приемането на директивата е записано, че сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от свързаните с енергията CO2 емисии.

Ревизираната Директива за енергийните характеристики на сградите беше публикувана в Официален вестник и влезе в сила на 8 май, а страните от Блока имат две години, за да я транспонират в националното си законодателство.

Целта ѝ е да увеличи процента на обновяване, особено за сградите с най-лоши показатели във всяка страна.

В нея е включено и успешното внедряване на европейския потенциал за покривна слънчева енергия, с което се може да осигури слънчева енергия, еквивалентна на 56 милиона европейски домове, каза SolarPower Europe.

Солари на покрива

Предварителен анализ, извършен от SolarPower Europe, предполага, че новият документ може да стимулира инсталирането на 150 до 200 GW слънчева енергия на покривите през следващите години, използвайки потенциала на покривите в ЕС. Това предполага, че 60% от обществените сгради са подходящи и попадат в обхвата на стандарта на ЕС за слънчеви покриви. EPBD ще използва огромния потенциал на покривите, оценен на 560 GW от Съвместния изследователски център на ЕС по-рано тази година

Както основната интеграция на детекторите за дим преди години, този нов закон тласка слънчевата енергия на покривите към превръщането ѝ в стандарт. Повече сгради, фирми и граждани ще имат достъп до чиста, възобновяема, икономична слънчева енергия“, казва Ян Озенберг, старши съветник по политиката в SolarPower Europe.

Новият закон изисква всички нови сгради да са готови за слънчева енергия, което прави търсенето на слънчева енергия по-лесно и привлекателно. Според Bloomberg NEF, проактивните слънчеви стандарти могат да увеличат възвръщаемостта на инвестициите с 8 до 11%. Освен това, Solar Standard е настроен да даде възможност на по-широка част от обществото, облекчавайки пречките пред приемането на слънчева енергия в многофамилни сгради.

Стандартът на ЕС за слънчеви покриви се прилага за нови нежилищни и обществени сгради от 2027 г., за съществуващи нежилищни сгради, подложени на основен ремонт до 2028 г., за нови жилищни сгради от 2030 г. и за всички подходящи съществуващи обществени сгради до 2031 г. 

Държавите-членки гарантират разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия, ако са технически подходящи и икономически и функционално осъществими, както следва:

• До 31 декември 2026 г. всички нови обществени и нежилищни сгради с РЗП над 250 м2 
• На всички съществуващи обществени сгради с полезна площ по-голяма от: 2 000 m2, до 31 декември 2027 г.; 750 м2, до 31 декември 2028 г.; 250 м2, до 31 декември 2030 г.

Стандартът за слънчеви покриви ще отключи потенциала на големите покриви като тези, инсталирани на офиси, търговски сгради или паркинги. Някои сгради като селскостопански и исторически постройки все пак могат да бъдат изключения от стратегическия документ.

Търсенето на електроенергия в ЕС през 2023 г. беше 2697 TWh (данни на Ember, 2024 г.) и Съвместният изследователски център на Европейската комисия изчисли, че ЕС може да инсталира 580 GW слънчеви фотоволтаични покриви, които биха могли да генерират 680 TWh годишно (проучване на JRC, 2024 г.) Следователно, покривите биха могли да покрият 1/4 от цялото европейско търсене на електроенергия през 2023 г.

Въз основа на проучването на JRC, SolarPower Europe изчислява, че настоящите инсталации на покриви покриват само 30% от потенциала на ЕС, оставяйки 70% от капацитета на покривите неизползван. 

И още

За всички държави от ЕС EPBD установява следните цели:

Най-малко 16% от най-малко ефективните нежилищни сгради ще трябва да бъдат реновирани до 2030 г., като до 2033 г. този дял ще нарасне до 26%. При жилищните сгради целта е да се намали потреблението с между 20% и 22% до 2035 г.

2040 г. е определена като дата за премахване на котлите, работещи с изкопаеми горива, а 2025 г. като година, в която ще бъдат премахнати субсидиите за независими котли.

Новите сгради трябва да бъдат климатично неутрални от 2030 г. нататък, като този срок се съкращава с две години (до 2028 г.) в случай на нови сгради, обитавани от публична администрация.

Инсталирането на точки за зареждане на електрически превозни средства трябва да бъде включено в проектирането на нови нежилищни сгради.