„Спасените” държави най-после имат шанс за свой човек на върха на МВФ
Кристалина Георгиева идва от един развиващ се пазар, но въпреки това не е припознавана от всички развиващи се страни
© ECONOMIC.BG / Wikimedia
~ 2 мин.
За много икономики, попаднали в бурни времена, първият пристан е Международният валутен фонд (МВФ). Има вероятност скоро и за пръв път в историята на институцията тя да бъде оглавена от човек, който е от редиците на „спасените” държави, пише Bloomberg, визирайки бившият еврокомисар и настоящ главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева.
Медията припомня на световната аудитория, че през 1997 г. страната ни беше засегната от хиперинфлация и валутна криза, както и че сега тя е най-бедната страна членка на Европейския съюз. През своята кариера досега Георгиева е насърчавала инициативи против бедността. В момент, когато МВФ е обект на все по-голям натиск да смекчи изискванията си за строги икономии от страна на държавите-кредитополучатели, българката може да осигури благосклонно в институцията за тези молби.
„Тя идва от един развиващ се пазар – това е нещо ново”, коментира Атанасиос Вамвакидис, стратег от Bank of America Merrill Lynch и бивш член на МВФ. „Оптимистично настроен съм, че тя ще опита да обърне внимание на проблема, че развиващите се пазари трябва да имат по-силно представителство”, добавя той.
Назначаването на Георгиева на върха на МВФ, което е гарантирано според едно неписано правило, че Европа избира ръководителя на МВФ, а САЩ – този на Световната банка, би се случило в една несигурна обстановка. Сътресенията от търговската война между САЩ и Китай предизвикват опасения относно растежа на световната икономика. Освен това, точно когато Гърция планира предсрочно погасяване на дълга си към МВФ, Аржентина отново е изправена пред криза. Всичко това поставя под въпрос тактиката Фондът обикновено да препоръчва съкращаване на разходите на държавите, които се нуждаят от спешна финансова помощ. На този фон Георгиева не е човек, който не е познал трудностите и кризите.
Същевременно развиващите се страни гледат на Георгиева по-скоро като на лице на Европа като цяло, отколкото на отражение на развиващия се свят. Възможно е въпросните държави да предложат собствен кандидат за окончателното гласуване, но това би било формалност поради традиционното уговаряне между Европа и САЩ.
Според бившия зам.-директор на департаментите за проучвания и европейски въпроси Ашока Моди Георгиева може да няма световната подкрепа за „може би най-важната международна икономическа работа”. Но след като се размина на косъм с челните постове в Европейската комисия и Организацията на обединените нации (ООН), сега българката има възможност да остави своя следа.
Ако Георгиева съумее да използва шанса си да превърне МВФ в „глас срещу необузданите финансови интереси и за една по-справедлива световна икономика, то тогава тя ще е от полза както на себе си, така и на институцията”, смята Моди.
Медията припомня на световната аудитория, че през 1997 г. страната ни беше засегната от хиперинфлация и валутна криза, както и че сега тя е най-бедната страна членка на Европейския съюз. През своята кариера досега Георгиева е насърчавала инициативи против бедността. В момент, когато МВФ е обект на все по-голям натиск да смекчи изискванията си за строги икономии от страна на държавите-кредитополучатели, българката може да осигури благосклонно в институцията за тези молби.
„Тя идва от един развиващ се пазар – това е нещо ново”, коментира Атанасиос Вамвакидис, стратег от Bank of America Merrill Lynch и бивш член на МВФ. „Оптимистично настроен съм, че тя ще опита да обърне внимание на проблема, че развиващите се пазари трябва да имат по-силно представителство”, добавя той.
Назначаването на Георгиева на върха на МВФ, което е гарантирано според едно неписано правило, че Европа избира ръководителя на МВФ, а САЩ – този на Световната банка, би се случило в една несигурна обстановка. Сътресенията от търговската война между САЩ и Китай предизвикват опасения относно растежа на световната икономика. Освен това, точно когато Гърция планира предсрочно погасяване на дълга си към МВФ, Аржентина отново е изправена пред криза. Всичко това поставя под въпрос тактиката Фондът обикновено да препоръчва съкращаване на разходите на държавите, които се нуждаят от спешна финансова помощ. На този фон Георгиева не е човек, който не е познал трудностите и кризите.
Проблемът с възрастта
Номинацията на българката от този месец бе оспорена от Германия и Холандия, които подкрепиха бившия холандския министър на финансите Йерун Дейселблум. Освен това Георгиева, която в момента е на 66 години, в началото на потенциалния си мандат в МВФ ще е над възрастовото ограничение. Това означава, че ако бившият еврокомисар оглави Фонда, организацията ще трябва да промени вътрешните си правила – процес, който вече е задвижен.Същевременно развиващите се страни гледат на Георгиева по-скоро като на лице на Европа като цяло, отколкото на отражение на развиващия се свят. Възможно е въпросните държави да предложат собствен кандидат за окончателното гласуване, но това би било формалност поради традиционното уговаряне между Европа и САЩ.
Според бившия зам.-директор на департаментите за проучвания и европейски въпроси Ашока Моди Георгиева може да няма световната подкрепа за „може би най-важната международна икономическа работа”. Но след като се размина на косъм с челните постове в Европейската комисия и Организацията на обединените нации (ООН), сега българката има възможност да остави своя следа.
Ако Георгиева съумее да използва шанса си да превърне МВФ в „глас срещу необузданите финансови интереси и за една по-справедлива световна икономика, то тогава тя ще е от полза както на себе си, така и на институцията”, смята Моди.
