Стара Загора иска да превърне старото си сметище във фотоволтаичен парк

Близо 40 години – толкова време функционира депото за неопасни отпадъци „Мандра баир“, което се намира на около 7 километра от Стара Загора, между селата Еленино и Християново. През 2020 г. стартира техническата му рекултивация, финансирана с евросредства и сега теренът не се различава по нищо от останалия пейзаж.

Потенциалът на терена е толкова голям, че местната власт проучва идея да изгради фотоволтаичен парк, разказва зам.-кметът на града Радостин Танев пред Economic.bg. Енергията може да се използва за нуждите на общината.

Защо се налага рекултивацията?

Депото е едно от най-големите в България. От 1973 до 2016 г., когато спира да функционира, са депонирани повече от 1 527 000 куб. м. отпадъци – битови, строителни, биогразградими и производствени.

То никога не е било проектирано като депо. Просто назад във времето така си е останало. Не изглеждаше особено приятно, защото камионите изхвърляха всичко там.“

През 2017 г. започват проектни действия, а същинската техническа рекултивация стартира през юли 2020 г. и приключват в края на 2021 г. Сега предстои биологичната рекултивация, която община Стара Загора ще финансира със собствени средства. Но и природата вече си казва своето и съвсем естествено теренът се облагородява.

Предизвикателствата

Да рекултивираш терен с площ от почти 122 хил. кв. м не се оказва лека задача. Танев казва, че най-големият проблем са били натрупаните отпадъци във височина от 40 метра. Някои от тях е трябвало да бъдат извадени и натрошени със специализирана техника.

По думите на зам.-кмета рекултивацията на подобни огромни депа трябва да се прави много внимателно, за да няма останали слоеве пространство, когато отпадъците се притискат. Подобни „дупки“ създават газове, които могат да доведат до проблеми.

Към момента ние нямаме такъв проблем.“

Изпълнението

По време на изпълнението на проекта е положен минерален запечатващ пласт от глина с дебелина 50 см, уплътнена земна маса с дебелина 70 см, както и хумусен пласт с дебелина 30 см. Това обаче не е всичко. Именно за да не създават проблеми вредните газове, са изградени 9 газови кладенеца и статични инсталации за газове.

Танев казва, че тази система е много важна за обезвреждането на сметищния газ. Въпросните кладенци са с дълбочина от 10 метра. Поставя се перфорирана специална тръба, а в края на всеки кладенец е монтирана статична инсталация за изгаряне на сметищния газ с горелка, захранвана от слънчев панел. Тя се самозапалва при събирането на достатъчно количество газ. Изградени са и газови дренажи.

Анализите сочат, че полученият при изгарянето на сметищния газ въглероден диоксид има 4 пъти по-нисък озоноразрушаващ ефект от метана.

Източник на снимката: Община Стара Загора

Изградена е и дренажна система за улавяне и временно съхранение на инфилтрата. Той се получава вследствие на дъждове при процесите на разграждане на запечатаните отпадъци. Инфилтрата се събира в резервоар за временно съхранение, а след това периодично се извозва до пречиствателна станция.

Така сме сигурни, че тази събрана вода няма да застраши биологичното разнообразие около депото. Взимат се постоянно проби дали е опасен инфилтрата“, казва зам.-кметът.

За да няма опасност от пропадане или свличане, са изградени бетонови охранителни облицовани трапецовидни канавки с отвеждащ канал с обща дължина 1686 м.

Плановете за терена

Танев казва, че възстановената земя може да се използва за пасища, каквото е било предназначението ѝ преди години. И допълва, че теренът дава възможност и за изграждането на фотоволтаичен парк за нуждите на община Стара Загора. Според законите това може да се случи 3 години след биологичната рекултивация.

Ние гледаме да направим такъв фотоволтаичен парк, който обаче да дава възможност отдолу да се ползва теренът и за пасища. Има немска технология, която е разработена по този начин и работи добре. Важно е да се внимава различните слоеве да не бъдат разместени докато се изгражда паркът“, казва зам.-кметът.

По думите му общината търси варианти да намали разходите си. Един от начините е да си осигури допълнителна зелена енергия, с която да се захранва уличното осветление, а дори и да осигурява отоплението на детски градини, ясли и училища.

Това все още е просто идея, която проучваме. След 3 години нещата може да са различни.“

Значението на евросредствата за местните власти

Зам.-кметът отбелязва, че няма община, която би се справила с рекултивирането на такива депа сама, тъй като необходимите средства са големи.

Ако искаме да направим нещо такова, трябва да отделим от бюджета за други проекти. От тази гледна точка европейските фондовете са изключително полезни за всяка една от общините.“

По думите му Стара Загора не е променяла данъчната си политика от 2011 г., а междувременно разходите на управата се увеличават, но приходите остават едни и същи. Танев допълва, че ако няма възможност да кандидатстват по различните европейски програми, няма как да отговорят на нуждите на гражданите и да развиват града. През годината общината изпълнява редица проекти, финансирани с евросредства.

Пешеходната зона, Аязмото, зоопарка, Летният театър. Проектите са много и всичко това не може да се реализира без европейските програми.“

Танев допълва, че визията на един град се променя в зависимост от начина, по който кметът, Общинският съвет или хората искат да изглежда. Според него гражданите изискват все повече и е тяхно право да живеят в по-добра градска среда.

На въпрос дали нещо трябва да се промени при процесите на кандидатстване, зам.-кметът казва, че общините трябва да имат повече възможности да кандидатстват за по-големи европейски средства директно към ЕК.

Може би трябва да имаме повече възможност за директни проекти, които да дават възможност на общините да затварят цели цикли.“

Проектът „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци на Община Стара Загора“ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие, чрез оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. Стойността на проекта е над 7.2 млн. лв., като европейското съфинансиране е в размер на малко над 6.1 млн. лв., а националното – над 1 млн. лв.

Техническата  рекултивация е изпълнена от фирма „В и К Бунар“ ЕООД, гр. Хасково. Строителен надзор е осигурен от „Екип – МГ“ ООД, гр. Харманли, а авторският – „ЕкоПро Консулт“ ЕООД, гр. София.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.