Статистическият ефект от Brexit
Въпреки намерението на британския министър-председател Борис Джонсън страната му да напусне Европейския съюз на 31 октомври, дори и без сделка, решението на Върховния съд на Великобритания от 24 септември значително намалява шансовете за подобно развитие. Съдът постановява, че суспендирането на парламента в продължение на месец преди датата на излизане на Великобритания от съюза е незаконно, което означава, че парламентът ще възобнови работата си и е много вероятно да блокира възможността за Брекзит без сделка. Това от своя страна може да доведе до поредна отсрочка, в рамките на която да се договори приемливо и за двете страни решение. И докато въпросът за реалните последици за ЕС от Брекзит е обект на отделен, по-обстоен анализ, европейската статистика вече предоставя редица индикатори при агрегация на ЕС 27 - вече са достъпни средни и съвкупни стойности за икономиката на оставащите страни в съюза. Промените, които настъпват след отчитане на ефекта от напускането на Албиона променят и съотношенията, които често използваме при сравнения на България със средноевропейското равнище.
Брекзит намалява средния брутен вътрешен продукт на глава от населението на съюза от 30 900 на 30 100 евро. Въпреки че в номинално изражение Европейският съюз остава втората най-голяма икономика в света след САЩ, напускането на Великобритания ще свие неговия БВП с около 15% до 13,5 трилиона евро за 2018. Същевременно по паритет на покупателната способност (ППС)[1] ЕС отстъпва втората си позиция за сметка на САЩ, като на първа позиция остава Китай (Графика 1). Външнотърговската статистика също ще се повлияе съществено от Брекзит, тъй като към 2018 г. износът на Великобритания е на стойност 409 милиарда евро (5-о място в ЕС). Интересно е, че Островът отговаря за цели 15% от износа за трети страни. Съюзът губи и около 14% от работната си сила или приблизително 31 милиона заети. Безработицата също се влошава леко, тъй като нивото на този показател във Великобритания е с около 2 процентни пункта по-ниско от средните за ЕС. От значение е също така, че Великобритания е сред водещите европейски страни по дял на населението с висше образование, като 50.8% от британците между 25 и 34 години спадат в тази категория.
Графика 1: Дял от глобалния БВП, паритет на покупателната способност, %
Все пак редица икономически показатели ще се подобрят след изваждането на Великобритания от статистиката. През последните четири години темпът на растеж на икономиките на останалите 27 страни членки изпреварва британския и прогнозите са тази тенденция да се запази (Графика 2). Същото се отнася и за темпа на увеличение на износа, като средното почакване за последната година в Съюза е 4,5% или с 1,4 процентни пункта повече от ръста, който отчитат от Лондон.
Графика 2: Реален икономически ръст на годишна база, % – ЕС 27, ЕС 28, Великобритания
Напоследък се наблюдава и нарастващ разрив между Кралството и 27-те по отношение на процента от доходите, които домакинствата спестяват. Данните сочат, че домакинствата от Европейския съюз спестяват средно с около 6 процентни пункта повече от тези във Великобритания. Така след Брекзит се очаква повишение в процента спестявания с около 1 процентен пункт за 27-те. Нещо повече, тъй като Лондон продължава да регистрира по-сериозни бюджетни дефицити от средните нива за съюза, средното ниво на дефицит на Европейския съюз намалява с около 0,1 процентни пункта (Графика 3).
Графика 3. Дефицит – ЕС 27, ЕС 28, Великобритания
След като страна с по-висок от средния за ЕС БВП на човек от населението напуска съюза, това механично означава, че средната стойност за оставащите икономики спада. По този начин България ще покачи собственото си относително равнище. Това, естествено, не е реална промяна, а чисто статистическа такава. Например номиналния размер на БВП на човек от населението за страната през 2018 година се повишава от 25,24% на 25,91% от средноевропейското. Любопитно е да се отбележи, че по БВП, изчислено по стандарт покупателната способност, Югозападна България вече достига около 80% от средноевропейското (предимно заради София), като напускането на една от най-богатите страни в Съюза придвижва региона още по-напред. Това е важно, тъй като кохезионните фондове се насочват предимно към региони с под 75% от средните нива за ЕС.
