Стотици хиляди българи нямат банкова сметка
Според изследователите от Finance Watch високите такси ограничават достъпа на уязвимите групи
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не притежават банкова сметка. Това показва доклад на базираният в Брюксел тинк-танк Finance Watch. На база последните данни за населението на България от Националния статистически институт (НСИ) това означава, че между 650 и 850 хиляди души не притежават банкова сметка.
Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където около трима от всеки десет души над 15 години не притежават банкова сметка.
Докладът основно посочва, че уязвимите потребители нямат достатъчно лесен достъп до основна банкова сметка заради високите такси в Европейския съюз. Това се случва въпреки европейската регулация, която създаде т. нар. базова банкова сметка. Тя е факт и в България, но използването ѝ е пренебрежимо малко.
Според експертите в неправителствената организация причини за огромния брой хора без банкова сметка са недостатъчни кампании за осведомяване, достъпност и нежелание на банките да предлагат и информират потребителите за тези продукти. От Европейската организация на потребителите (BEUC) пък посочват като причина и все по-малкото банкови клонове и касови услуги.
Цената на сметката на месец
В Германия основната платежна сметка струва 27.83 евро на месец. В Дания цената е 13 евро, а във Финландия – 10 евро. В Испания пък тя е безплатна, ако брутният доход на домакинството на потребителя е под 25200 евро годишно.
В България базовата платежна сметка бе на практика освободена от такси, ако се използва за получаване на заплата или пенсия, но това така и не доведе до особен ръст в използването ѝ. Бившият финансов министър Асен Василев обясни в началото на годината това с факта, че продуктът не е унифициран и подходът на всяка банка е различен и те поставят допълнителни условия.
По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха премахнати таксите, към началото на годината откритите подобни сметки са едва 1000 – 2000.
Като се има предвид, че разплащателната сметка е основна услуга, потребителите не трябва да бъдат възпрепятствани да имат сметка поради това, че представлява значителна финансова жертва“, се отбелязва в доклада.
Сивата икономика
Освен с високите такси обаче високият дял на населението без банкова сметка в някои страни се обяснява и с мащабите на сивата икономика особено в посочените три страни – Румъния, България и Унгария. Според доклад, изготвен от подкомисията по данъчни въпроси FISC към Европейския парламент, например в България размерът на сивата икономика е около една трета от обема на БВП за страната. Именно на следващите две места са Румъния с 29% сива икономика към БВП и Унгария с 25%.
