Страхът пази „руския Google“ от лапите на Кремъл
Москва се опасява, че водещите разработчици в руската компания ще я напуснат при национализация
Страхът на Кремъл от сериозно изтичане на технологични кадри е основният фактор, който спира Москва да национализира листнатата на Nasdaq компания „Яндекс“, често наричана „руския Google“. Това пише Reuters, позовавайки се на четирима души, запознати с плановете на компанията за продажба.
Съдбата на „Яндекс“ е обект на множество спекулации, откакто през ноември миналата година обяви плановете си за корпоративно преструктуриране, което в крайна сметка би трябвало да доведе до отделянето на основните ѝ бизнеси, генериращи приходи в Русия, от регистрираната в Нидерландия компания майка.
Като водеща руска технологична компания, разполагаща с някои от най-добрите разработчици в страната сред повече от 20 000 служители, Yandex бе една от малкото руски фирми с истински глобални амбиции, преди Москва да започне войната си в Украйна през февруари 2022 г.
Много от служителите ѝ се преместиха в чужбина, някои от тях – в Сърбия, където новите ѝ офиси се запълват бързо. Максут Шадаев, ръководител на руското министерство по цифровите въпроси, заяви пред парламента през декември, че около 100 000 IT специалисти са напуснали Русия през 2022 г.
Според източниците на компанията, в която ноу-хауто на служителите е от решаващо значение за запазване на водещата позиция в областта на технологиите за търсене, рекламата и превозите на пътници, едно враждебно поглъщане от страна на държавата, което ще предизвика отлив на таланти, може да нанесе сериозни щети.
Очевидно е, че ако (национализацията) се случи, компанията постепенно ще се превърне в нищо“, казва един от хората, запознати с дискусиите в организацията. „И вероятно това е причината, която спира предприемането на твърди действия.“
Официални коментари по въпроса няма нито от Кремъл, нито от „Яндекс“. В отчета за резултатите от дейността си в края на миналия месец компанията заяви, че плановете ѝ за потенциално корпоративно преструктуриране „напредват“.
Досега Москва не е показала свян. Миналата година с президентски указ държавата иззе активите в петролните и газовите проекти в Сахалин и през 2023 г. постави под „временен контрол“ руските активи на четири западни фирми, включително предаде управлението на руския филиал на френската хранителна група Danone на племенника на чеченския лидер Рамзан Кадиров.
Съоснователят на Yandex Аркадий Волож в изявление в четвъртък, в което критикува т.нар. от него „варварско“ нахлуване на Русия, заяви, че от началото на войната се е съсредоточил върху извеждането на „талантливи руски инженери“.
„Тези хора вече са навън и са в състояние да започнат нещо ново, продължавайки да стимулират технологичните иновации“, каза той. „Те ще бъдат огромен актив за страните, в които отидат.“
Все още не е ясно дали коментарите на Волож могат да окажат някакво влияние върху решението на Москва как да действа спрямо компанията.
През май източници съобщиха на Reuters, че акционерите в нидерландската холдингова компания на Yandex, Yandex NV, могат да спечелят 7 млрд. долара от пълното освобождаване на руските си предприятия и че Yandex е получила оферти от няколко руски милиардери.
Вероятността от успех обаче намалява, твърдят трима от източниците.
Понастоящем преговорите са в застой. Четвъртият източник заяви, че хората на Yandex са ключовият актив. А бъде ли национализирана компанията, рискът от изтичането на тези „мозъци“ скача.