СУ търси между 80 и 100 млн. лв. за цялостен ремонт на Ректората

Между 80 и 100 млн. лв. ще струва цялостният ремонт, от който се нуждае Софийският университет "Св. Климент Охридски". Това стана ясно на пресконференция на ректора на СУ проф. Георги Вълчев, който представи пред медиите национална програма за цялостна реконструкция на Ректората, Университетската библиотека и двора на СУ. Проф. Вълчев акцентира, че тежкото състояние на сградата е проблем от десетилетия, който не среща разбиране.

Всеки един от колегите през годините е полагал неимоверни усилия да осигури необходимото финансиране за връщане на блясъка на тази достолепна сграда - символ на желанието на българския народ да превърне образованието в приоритет и която е една от най-достолепните сгради, които са създавани в новата ни история. Искаме това да стане пространство, отворено и към гостите и гражданите на София, така че университетът да се превърне в едно уютно място“, заяви проф. Вълчев.

„Крайно време е държавата да обърне внимание на проблемите, свързани с тази сграда, за които е алармирана многократно. Няма как със сега съществуващата система на финансиране ние да бъдем добри стопани на сградата на Ректората“, каза още ректорът на Алма матер и припомни, че тя е паметник на културата, включена в ансамблов пакет заедно с други знакови сгради в центъра на София.

Проф. Вълчев обърна внимание, че сградата предизвиква огромен интерес и сред гостите на София, като посочи, че според проучванията на туроператорските фирми след сградата на катедралния храм „Св. Александър Невски“, втората по интерес сграда е тази на Ректората.

Ние, водени от желанието да върнем блясъка на това архитектурно творение, което е символ на желанието на българския народ чрез образование нацията ни да просперира, трябва да намерим едно трайно, устойчиво решение“, каза още проф. Вълчев и благодари на всички свои колеги за подкрепата.

Той допълни, че всеки един от ректорите преди него е полагал неимоверни усилия, за да намери допълнително финансиране, за да се решават тежките проблеми на сградата. Проф. Георги Вълчев отбеляза, че и самият той е водил редица разговори по темата.

„Трябва да кажа действително, че има нагласа да получим необходимото финансиране, но с оглед на сложната политическа обстановка, решихме да направим публично този анонс, за да не изчезнат поредните наши преписки в чекмеджетата на различните министерства, които имат отношение към решаването на този проблем“, заяви проф. Вълчев.

Това не е конфронтация с институциите, напротив, ние ще търсим диалог, ще търсим постоянен контакт, тъй като сграда от такъв характер изисква и широка институционална подкрепа. Искаме да официализираме този проблем, обществото да разбере с какви тежки проблеми трябва да се справяме, ако искаме да опазим и развиваме тази сграда и пространствата около нея“, каза още той.

По предварителни разчети общо за всички ремонтни дейности ще са нужни между 80 и 100 млн. лв., като програмата ще продължи между 4-5 години, показват прогнозите на СУ.

Главният мениджър на СУ инж. Георги Божанин отбеляза, че Софийският университет стопанисва повече от 18 учебни сгради и 12 студентски общежития. Голяма част от сградите са паметници на културата от национално, а някои и от световно значение. След Министерството на културата, Софийският университет е най-големият стопанин на такова недвижимо културно наследство.

Общата разгъната застроена площ на всички, стопанисвани от университета сгради, е почти 200 хил. кв. м, а общата площ на прилежащите терени към тези сгради е почти 500 хил. кв. м. През последните поне 10 години средствата, отделяни ежегодно за капиталови разходи за поддръжка на този мащабен по размери сграден фонд, са около 800 хил. лева и ако тази сума бъде разделена на площта само на сградите, е по-малко от 4 лв. на кв. метър, които са крайно недостатъчни за каквато и да е поддръжка.

Съществуват безкрайни проблеми върху фасадите на сградите и вътре в тях. Огромни са и ежедневните проблеми с експлоатирането на инсталациите в сградите, които не са подменяни от построяването им, а построяването на повечето сгради е било през 60-те и 70-те години на миналия век.

Инж. Георги Божанин посочи, че няколко от сградите са с важно културно и историческо значение и са от 19. век. Това налага неотложни мерки за предприемане на спешни действия по ремонт и реставрация на инсталациите и на сградите. Софийският университет през годините в част от своите сгради се опитва да обособи кампуси по модел, който да позволи на студентите да се обучават в нормална учебна среда. Има намерения за обособяването на два кампуса в имотите в квартал „Лозенец“ и квартал „Слатина“, които се намират на булевард „Джеймс Баучер“ от 1 до 5 и на „Цариградско шосе“ 125 и. В квартал „Лозенец“ са три от големите факултети на Алма матер - Факултетът по математика и информатика, Физическият факултет и Факултетът по химия и фармация. В момента приключва и изграждането на нови научни центрове в имота.

Проф. Георги Вълчев подчерта, че за всеки един ректор на Софийския университет състоянието на сградите е болка и грижа и са полагани неимоверни усилия през годините. С проф. Даниел Вълчев имат амбиция за създаване на модерна зала за спорт, тъй като Софийският университет е единственият университет без такава голяма модерна спортна база, а това е част от съвременното академично образование.

Имаме тежки проблеми и със сградата на Университетската библиотека. Трябва да се създаде една поетапна, подредена във времето инвестиционна програма, тъй като сградата не може да бъде затворена за ремонт, защото ежедневно през нея преминават хиляди студенти, преподаватели, гости“, каза проф. Вълчев.

Той допълни, че ще има нужда и от институционална подкрепа, защото предстоящото обновяване на сградата е свързано и с подготовка на проекти, които трябва да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство, нов тип на охрана на самата сграда, защото често тя е обект на посегателства, изчезват медни обшивки или декоративни елементи на централните врати на университета.

По тази причина идеята е най-напред да се започне от реконструкция на покрива, който е работен с различни технологии и основната част е с медни обшивки – високо специализирана дейност, има пространства, които са остъклени като оберлихт. Там са сбирките на СУ по палеонтология и по минералогия, където през летните месеци температурите стават непоносими. Затова трябва и цялостна климатизация, подменяне на всички инсталации – отоплителна, електроинсталация – голяма част от тях не са ремонтирани никога.

Ректорът обърна внимание и на тежките проблеми с отводнителната система от покрива и посочи, че трябва да се реконструира не малка част от сградата на Университетската библиотека и да се отделят средства за подземен паркинг в двора на Ректората, за да се освободи голяма част от него и да се превърне в споделено пространство.

През годините са правени много инициативи, изготвяни са идейни планове за реконструкция на дворното пространство. За съжаление, поради липса на подходящо финансиране, това не се е случвало. Ето защо днес публично заявяваме, че ще подемем инициатива за създаване на национална, поетапна разположена във времето, устойчива програма на финансиране, която в близките четири-пет години да върне великолепието и блясъка на това архитектурно творение, символ на волята за образование на българския народ“, посочи проф. Георги Вълчев.

Проф. дфзн Иван Лалов - ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 1993-1999 г. - посочи, че това е пътят да се реши проблема със сграда, която е емблема и на България, не само на нейната столица. Той подчерта, че за университета това е непосилна програма, но изрази надеждата си, че държавата може да отдели средства за сградата, символ на българското образование и на възрожденския стремеж да се достигнат европейските страни.

Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет в периода 2015-2023 г., добави два аргумента за това защо е нужна такава национална програма.

„Тези средства, които получаваме за капиталови разходи годишно – около един милион, често и под един милион, не стигат не просто за 30-те сгради, които университетът стопанисва, не просто само за Ректората, но дори и за покрива на Ректората. Покривът на тази емблематична сграда не може да се ремонтира вече десетки години, защото никога нямаме тези средства. Неговият ремонт днес би струвал средствата ни за капиталови разходи за следващите 30 години. Трябва да спрем поддържането на всички 30 сгради, включително и на Ректората, за да имаме средства за ремонта на покрива“, каза проф. Герджиков.

Втората причина, поради която е нужна такава национална програма, е че Ректоратът, построен със средствата на братя Евлоги и Христо Георгиеви, е публична държавна собственост.

Държавата е собственикът на тази сграда. Държавата би трябвало да осигури средствата за нея и държавата, в различните периоди и правителства, е тази, която допусна да не ремонтираме покрива за два милиона по времето на проф. Илчев, да не ремонтираме покрива за десет милиона по мое време. Може би да не го ремонтираме и по времето на проф. Вълчев – за десетки милиони. Не знаем колко ще струва, когато най-после започне да се руши и държавата се принуди да плати за този ремонт“, каза още проф. дфн Анастас Герджиков.

„По мое мнение - може би защото тук съм учил, и работя от много години - това е една от най-красивите сгради в България. Не знам какво трябва да стане, за да се разбере, някой да дойде да се разходи, да види, че тази сграда си отива. Не е въпрос на някакъв лукс, на някакво кой знае какво. Но тази сграда си отива. А ние нямаме много такива сгради в България и ще бъде много жалко, ако го допуснем“, каза проф. д-р Даниел Вълчев.