Световната икономика е пред „много сериозна заплаха“ от войната с Иран

Ръководителят на Международната агенция по енергетика заяви в понеделник, че световната икономика е изправена пред „много, много сериозна заплаха“ заради войната с Иран.

Нито една страна няма да бъде имунизирана срещу последствията от тази криза, ако тя продължи да се развива в тази посока“, каза Фатих Бирол в Националния пресклуб на Австралия в Канбера в понеделник.

Кризата в Близкия изток, по думите му, е оказала по-тежко въздействие върху петрола от двете петролни кризи през 70-те години, взети заедно, както и по-силен ефект върху газа от войната между Русия и Украйна.

Израел предприе нова вълна от атаки рано в понеделник срещу Техеран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също предупреди, че Съединените щати ще „унищожат напълно“ енергийните мощности на Иран, ако Техеран не отвори изцяло Ормузкия проток в рамките на 48 часа. Това накара Иран да заяви, че ще отговори на подобен удар с атаки срещу енергийни и инфраструктурни обекти на САЩ и Израел.

Малко по-късно обаче промени тотално мнението си и заяви, че е провел много продуктивни разговори с Иран и отлага ударите поне с пет дни. Това събори цената на „Брент“ под 100 долара, а американският лек суров петрол дори слезе под 90 долара преди отварянето на щатските пазари.

Тръмп е под нарастващ вътрешен натиск да гарантира сигурността на протока, докато цените на петрола рязко се покачват.

Един от основните страхове е, че войната може да извади от строя производството на петрол и газ в Близкия изток за дълъг период, което би означавало, че високите цени ще се задържат и ще доведат до ускоряване на инфлацията в световен мащаб. Американският фондов пазар има история на сравнително бързо възстановяване след конфликти в Близкия изток и други региони – стига цените на петрола да не останат прекалено високи за дълго време.

Иран в понеделник поднови ударите срещу свои съседи в Персийския залив и заплаши да започне атаки срещу техни електроцентрали.

Ситуацията е много сериозна“, заяви Бирол в Австралия.

Петролните кризи от 1973 и 1979 г., по думите му, са довели до загуба на общо 10 милиона барела на ден, причинявайки „сериозни икономически проблеми по света, рецесии“.

А днес, само към настоящия момент, сме загубили 11 милиона барела на ден – тоест повече от два големи петролни шока, взети заедно.“

След руската инвазия в Украйна, каза той, газовите пазари – особено в Европа – „загубиха около 75 милиарда кубични метра. А към момента, в резултат на тази криза, сме загубили около 140 млрд. куб. м – почти двойно повече.“

Бирол допълни, че 40 енергийни обекта в девет държави в региона са били „сериозно или много сериозно повредени“.

Някои от жизненоважните артерии на световната икономика – като нефтохимията, торовете, сярата, хелият – тяхната търговия е напълно прекъсната, което ще има сериозни последствия за глобалната икономика“, каза той.

Той добави, че Международната агенция по енергетика, „за да успокои пазарите“, вече е освободила 400 милиона барела петрол – „което е исторически обем. Никога не сме освобождавали толкова много петрол на пазарите. Най-важното решение на този проблем в момента е отварянето на Ормузкия проток.“

Представителят допълни, че води консултации с правителства в Европа, Азия, Северна Америка и Близкия изток относно възможността за допълнително освобождаване на стратегически петролни резерви.

Ще видим, ще наблюдаваме пазарите“, каза той. „Ако е необходимо, разбира се, ще го направим – но ще следим условията, ще анализираме и оценяваме пазара и ще обсъждаме с нашите страни членки.“