Светът затъва в дълг, а сметката става все по-скъпа

Все по-високите разходи за обслужване на растящите дългове се превръщат в сериозен риск за правителствата по света, предупреждават икономисти. Глобалният дълг е нараснал с 10 трилиона долара през първата половина на годината и вече надхвърля 365 трилиона долара, показва проучване на Института за международни финанси (IIF), публикувано тази седмица.

Това се случва в момент, когато доходността по средно- и дългосрочните държавни облигации в някои от най-големите икономики достигна най-високите си нива от повече от десетилетие. Сред тях са САЩ, Япония, Франция и Великобритания.

По-високата доходност отразява притесненията на инвеститорите заради високите лихви, натиска от цените на енергията, слабия икономически растеж и големите държавни разходи.

IIF посочва именно тези четири икономики като особено уязвими заради: 

трайно високите дефицити и нарастващите разходи за лихви – проблеми, които дълго време се свързваха основно със силно задлъжнели развиващи се държави“.

Според института развитите икономики са платили над 3.3 трилиона долара лихви по международно търгувани държавни облигации през миналата година. Това е повече от глобалните разходи за изкуствен интелект – 2.6 трилиона долара, за отбрана – 3.1 трилиона долара, или за чиста енергия – 2.3 трилиона долара.

Дългът все повече се превръща и в политически проблем, създавайки „порочен кръг между изборите и краткосрочните бързи решения, от една страна, и дългосрочната уязвимост, от друга“, предупреждава IIF.

С покачването на основните лихви разходите за обслужване на дълга ще продължат да растат, докато структурният натиск от здравеопазването и пенсиите остава до голяма степен нерешен.

Подобно предупреждение отправи и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В актуалната си икономическа прогноза тя посочва, че ръстът на доходността по облигациите засилва необходимостта от ограничаване и пренасочване на държавните разходи, повишаване на ефективността на публичния сектор и укрепване на приходите.

Според ОИСР са нужни реформи, които да гарантират устойчивостта на дълга в дългосрочен план и да запазят способността на правителствата да реагират при бъдещи икономически сътресения.

Междувременно управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди, че поредицата от шокове в световната икономика „избутва дълга нагоре като стълба, която не води към небето“.

Има две неща, които трябва да бъдат направени: дълговите нива да бъдат намалени, фискалната консолидация да се превърне в приоритет и централните банки да изпълняват мандата си за ценова стабилност“, каза тя.

По думите ѝ необходимите мерки са политически трудни, но неизбежни, ако правителствата искат да ограничат натрупването на нови рискове.