СОС прие бюджета на София и рамката на транспорта с близо 48 млн. евро недостиг

Столичният общински съвет (СОС) прие бюджета на София за 2026 г. и икономическата рамка на градския транспорт – два от най-важните финансови документи за столицата, които идват едва в края на септември. Бюджетът е с общ размер над 1.5 млрд. евро, като над 300 млн. евро са предвидени за инвестиции.

Освен това съветниците одобриха и икономическата рамка на градския транспорт, но не в първоначално предложения от зам.-кмета по транспорт Виктор Чаушев вариант. След промени, предложени от Карлос Контрера (ВМРО), транспортната задача на „Столичен автотранспорт“ беше намалена с 1 млн. км, а очакваният финансов недостиг в системата нараства до около 48 млн. евро.

Преди двата документа СОС одобри и отчета за изпълнението на бюджета за 2025 г., който отново постави на дневен ред проблемите с реализацията на капиталовата програма.

Заседанието в четвъртък премина в продължителни спорове както за способността на Общината да реализира планираните инвестиции, така и за начина, по който се финансира градският транспорт.

Бюджет в края на септември

Приетият бюджет за 2026 г. е в размер на 1.5 млрд. евро. В първоначалния проект капиталовата програма беше за малко над 300 млн. евро, от които около 240 млн. евро бюджетни средства и около 60 млн. евро средства от европейски и международни програми.

При представянето на бюджета зам.-кметът по финанси Георги Клисурски обясни, че след промените, предложени от водещата комисия, инвестиционната част ще нарасне до около 305 млн. евро. По думите му, голяма част от заложените проекти вече са в изпълнение или са частично реализирани.

Финалният бюджет на София идва необичайно късно, след като забавянето на държавния бюджет отложи и окончателното приемане на общинския. През юни СОС прие временна финансова рамка от 1.5 млрд. евро, която да позволи на града да функционира до приемането на редовния бюджет.

Economic.bg вече писа, че първоначалният проект за 2026 г. предвижда капиталова програма за над 300 млн. евро, при положение че през 2025 г. Общината е реализирала 68.8% от актуализирания си инвестиционен план.

Именно изпълнението на инвестициите се превърна в една от основните теми и при днешния дебат.

От ГЕРБ поставиха акцент върху слабата реализация на част от капиталовите обекти и липсата, според тях, на достатъчно добра проследимост на проектите. „Спаси София“ насочи разговора към бюджета за 2027 г. и липсата, според формацията, на достатъчно големи градски проекти, а от „Възраждане“ критикуваха самия факт, че годишният бюджет се приема в края на третото тримесечие. От БСП защитиха част от по-малките инвестиции с аргумента, че на този етап от годината именно подобни обекти могат реално да бъдат изпълнени, като настояха да не се пренебрегват крайните квартали.

Кметът Васил Терзиев отговори, че проблемът не е в липсата на желание за големи проекти, а в необходимостта те да бъдат достатъчно добре подготвени.

За мен е важно да имаме голям набор от проекти с качество, нужно ниво на подготовка, да се финансират правилно и да има висок процент на изпълнение.“

Той се противопостави и на практиката в капиталовата програма да се добавят множество отделни малки обекти без предварително ясно осигуряване на финансирането им. Според него, такива инвестиции трябва да се структурират в отделни програми с ясни правила и разпределение между районите. Спорът стигна и до реконструкцията на пл. „Св. Неделя“, посочена по време на дебата като пример за липсващ голям проект.

И аз искам да си закича на ревера големи проекти и да кажа: това стана в моя мандат. Но искам да се случват важните неща, а не най-лъскавите“, каза Терзиев.

Зам.-кметът по строителство, Никола Лютов, обясни, че пълната реализация на проекта за площада би струвала над 60 млн. евро и крие редица технически неизвестни – от инженерната инфраструктура и необходимостта от дълбоки изкопи до археологията и организацията на трамвайното движение. Клисурски пък посочи като пример за дългосрочен голям проект Зеления ринг, за който тази година за първи път са заложени средства за проектиране на първите отсечки.

Какво показа 2025 г.

Преди бюджета СОС прие с 43 гласа „за“ и годишния отчет за 2025 г. Отчетените разходи по бюджета на Столична община са близо 2.9 млрд. лв., а заедно със сметките за средства от ЕС – малко над 3 млрд. лв. Собствените приходи са 1.1 млрд. лв., или 95.4% от планираното. По-слаб остава резултатът при инвестициите – капиталовата програма е изпълнена на 68.8%.

Това предизвика критики от ГЕРБ, БСП и местната коалиция КОД, които в различна степен поставиха под въпрос планирането и способността на администрацията да реализира инвестиционната си програма. От ПП-ДБ обаче възразиха срещу представянето на всички неразплатени средства като „нереализирани проекти“. Бойко Димитров посочи, че част от големите суми са за обекти, които продължават да се изпълняват, сред които третият метродиаметър, метростанцията при Обеля, а плащанията по тях преминават в следващи години.

Транспортът остава с огромна финансова дупка

Значително по-остър беше дебатът за икономическата рамка на обществения транспорт. Първоначалният проект на зам.-кмета по транспорта Виктор Чаушев предвиждаше близо 65 млн. км общ маршрутен пробег. За изпълнението на транспортната задача бяха необходими почти 330 млн. евро при прогнозни приходи и осигурено финансиране от около 284.4 млн. евро. Така още в първоначалния вариант недостигът беше 45.6 млн. евро. Economic.bg подробно писа за проблема при внасянето на рамката миналата седмица.

СОС обаче не прие този вариант без промени. Съветът отхвърли предложението на Симеон Ставрев от ПП-ДБ да бъде гласуван оригиналният доклад на Чаушев. Вместо него с 34 гласа „за“ беше приет вариантът с измененията на Карлос Контрера.

Една от основните промени е намаляването с 1 млн. км на транспортната задача на „Столичен автотранспорт“. Контрера аргументира предложението с това, че заложеният първоначално пробег няма как реално да бъде изпълнен заради недостига на водачи и превозни средства. С промените обаче се увеличава и необходимата компенсация, вследствие на което финансовият недостиг достига приблизително 48 млн. евро.

Приетото решение задължава още „Столичен автотранспорт“ в кратък срок да представи актуализиран бизнес план, съобразен с новата рамка, а частният оператор „МТК Гроуп“ – междинен финансов отчет и прогноза за приходите и разходите до края на годината.

Симеон Ставрев (ПП-ДБ) се противопоставиха на намаляването на пробега с аргумента, че това може да означава по-рядък градски транспорт. ГЕРБ поставиха акцент върху късното приемане на документа и отсъствието на Чаушев от дебата. От БСП и независимият съветник Ваня Григорова поставиха въпроса за държавното финансиране и бъдещото участие на частни оператори, а от КОД определиха дефицита като сериозен финансов риск. „Спаси София“ също разкритикува рамката като закъсняла и вече не напълно отговаряща на реалната ситуация, но посочи, че дефицитите в системата не са ново явление.

Това действително е хроничен проблем. Още през януари стана ясно, че транспортната система е изправена пред сериозен недостиг на средства и риск от разреждане на графиците, а през юли общината поиска допълнително държавно финансиране, предупреждавайки, че без него финансовото напрежение ще продължи.

По време на дебата зам-кмета по финанси Георги Клисурски защити осигуреното досега държавно финансиране, включително действията му като служебен финансов министър.

С четири постановления на Министерския съвет бяха отпуснати допълнителни средства общо 27 млн. евро“, заяви той, като посочи, че част от тях са били насочени към горива, заплати и охраната на метрото.

Терзиев: Процесът е счупен

След гласуването кметът Васил Терзиев призна, че спорът около конкретната рамка не решава фундаменталния проблем на транспортната система.

Ние от този режим на проблемни икономически рамки на транспорта няма да излезем, докато не разберем, че процесът е счупен.“

Според него система с толкова големи разходи не може да се планира година за година и Общината трябва да премине към многогодишно планиране.

Работим за това да се предложи 10-годишна прогноза – инвестиции, допускания за водачи, за заплати, за пробег, да се види какво е възможно, и това да е съпътствано с прогноза и разговор за приходната част, цената на билетите и картите, субсидиите от страна на държавата и общината.“

Терзиев отново свърза сегашния недостиг с увеличените през последните години разходи за възнаграждения, недостатъчното държавно финансиране на определени дейности и липсата на съответстващо увеличение на приходите. Според него без разговор едновременно за разходите, приходите, цената на превозните документи и необходимите реформи проблемът ще се възпроизвежда и в следващите икономически рамки.