Състоянието на почвените и водните ресурси се влошава

Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) публикува доклад, разкриващ влошаващото се състояние на световните почвени, земни и водни ресурси. Предизвикателствата, пред които е изправено световното население, което през 2050 г. ще наброява близо 10 млрд. души, будят тревога.

Натискът върху почвата, земята и водните екосистеми в момента е силен и те са стресирани до критична точка. На този фон е ясно, че нашата бъдеща продоволствена сигурност ще зависи от опазването на земята. Настоящите модели на производство на селскостопански храни не се оказват устойчиви“, каза генералният директор на FAO Ку Донгю.

В предговора на доклада Донгю обобщава, че агрохранителните системи могат да играят важна роля за смекчаване на последствията и да допринесат за постигането на целите за климата и развитието.

Ако тенденцията за влошаване на ресурсите продължи, 50% ръст в производството на основни храни ще означава 35% отнемане от водата за селското стопанство. Това пък може да доведе до екологични катастрофи, да увеличи конкуренция за ресурси, да създаде нови социални проблеми и конфликти.

Сред основните проблеми, очертани в доклада са:

• Причинената от хората деградация на почвата е засегнала 34%, или 1 660 млн. ха земеделска земя;
• Повече от 95% от храната се произвежда на сушата, но възможности за разширяване на продуктивната земеделска площ са малки. Бързото разрастване на градовете е засегнало сериозно земните и водните ресурси, замърсявайки и свивайки селскостопански земи, които са от решаващо значение за производителността и продоволствената сигурност;
• Процентът на използване на земята на глава от населението е спаднал с 20% между 2000 г. и 2017 г.;
• Недостигът на вода застрашава глобалната продоволствена сигурност и устойчивото развитие, заплашвайки 3.2 млрд. души, живеещи в селскостопански райони.

С ограничените обработваеми земи и сладководни ресурси, бързото разширяване на технологиите и иновациите е жизнено важно за всички нас”, се казва в доклада.

Експертите от FAO акцентират върху цифровата архитектура, необходима за предоставяне на основни данни, информация и научно базирани решения за селското стопанство, които използват пълноценно цифровите технологии и са климатично устойчиви.

Според Донгю управлението на земята и водите трябва да бъде по-приобщаващо и адаптивно и да работи в полза на милиони дребни земеделски стопани и коренното население. То е изправено пред най-голямата продоволствена несигурност. Трябва да има по-интегрирано планиране на всички нива. И инвестициите в селското стопанство трябва да бъдат пренасочени към социални и екологични ползи, се казва още в доклада на FAO.

Според анализатори устойчивото използване на ресурсите е от ключово значение за постигане на целите за смекчаване на климата и адаптиране. Например, само разумното използване на почвите може потенциално да отдели една трета от емисиите на парникови газове от земеделски земи.

Припомняме, че в България Министерство на околната среда и водите (МОСВ) разработи Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите (2020 – 2030 г.). Тя обхваща 10-годишен период на изпълнение и включва 5-годишен план за действие. Целта е опазване на почвените ресурси и тяхното устойчиво ползване, както и прилагане на добри практики за предотвратяване увреждането на почвите.

Като най-сериозна заплаха за деградацията на почвите у нас се определя ерозията. Тя произтича от природните дадености, начинът на земеползване, обработката на почвата, несъобразена с нейните специфични характеристики, технологията да отглеждане на земеделските култури, прилагане на необосновани сеитбообръщения. Около 85% от почвите в страната са засегнати от процеси на ерозия, а около 30% от тях са подложени на ветрова ерозия. Ерозията влияние съществено върху екологичните и икономическите функции на почвата.

Неправилната експлоатация и несъобразените с нормативната база дейности от промишлеността, транспорта, земеделски практики, водят до замърсяване на въздуха, почвата и подземните води. Според анализ на МОСВ тенденциите към цифровизация, декарбонизация и кръгова икономика през последните 10 години променят начина, по който се структурира икономиката на световно и национално ниво. За изпълнение на заложените в Програмата мерки и постигане на поставените цели е определен индикативен бюджет от 819 137 500 лв.