Терзиев поема на ръчно управление строителството в София

По-тесни булеварди и улици, отколкото са заложените норми, къщи за милиони, но със септични ями, масово презастрояване и задъхване на София. Това са реалностите от пейзажа на столицата, които днес бяха обяснени с хаотичното градоустройство и планиране. За да може да бъдат стопирани лошите практики, столичният кмет ще разполага с повече правомощия от главния архитект.

Това бе съобщено на пресконференция, която кметът Васил Терзиев даде заедно с изпълняващия длъжността главен архитект Богдана Панайотова. Всъщност неформалният повод за събитието бе обявен протест в сряда на граждани срещу скорошна заповед на Панайотова за събаряне на емблематичната сграда на „Балкантон“ и построяването на 7 жилищни сгради на по 5 етажа.

Само за да успокоя всички, ще преразгледаме решенията. Следващата седмица ще се запозная в дълбочина и ще видим дали да отменим заповедта“, заяви Терзиев.

Той побърза да обясни, че много от спорните проекти са законни, изрядни и няма причина да се отказват. „На база това, което е одобрени преди много години като Общ устройствен план, всички предписания са изпълнение. Колкото и да се връщат (бел.р. – проекти), идва момент, в който са изрядни и няма причина да не бъдат одобрени.“

Пресконференцията е един от редките моменти, в които Панайотова говори за проблемите на града и начините за решаването им, въпреки че бе назначена на поста през юли миналата година.

Самата тя заяви във вторник, че ще участва в предстоящия конкурс за избор на нов главен архитект на града. Той ще бъде обявен в началото на февруари. Допълни обаче, че при встъпването си в длъжност не е очаквала проблемите, с които ще се сблъска, да са толкова големи. По думите ѝ в направление „Архитектура и градоустройство“ е имало 500 забавени преписки за разрешения за строеж, около 2000 искания за подробни устройствени планове, както и 700 искания за поставяне на преместваеми обекти.

Панайотова оправда спорните си заповеди, които издава в последно време, с това, че те са бавени през годините, водят се дела заради мълчалив отказ, от които СО и данъкоплатците страдат, тъй като повече от тях са загубени.

Правомощия за кмета

Нещата са доста по-трудни и по-зле, отколкото ние сме предполагали“, заяви Терзиев.

Допълни, че именно заради това е отнело време да бъдат подготвени документи и данни, които да дадат началото на редица разговори за градоустройството. Промяната няма да е лек и бърз процес, коментира още кметът, като заяви, че проблемите от последните 25 – 30 години няма да може да бъдат решени за половин година или година.

Нашият фокус е да разберем какво трябва да бъде направено и как да се оправят дефектите на системата.“

Терзиев съобщи, че са подготвени редица предложения за изменения в няколко наредби и закони, но и че част от тях ще зависят от мнозинството в Столичния общински съвет, както и от волята на депутатите в Народното събрание.

Много се генерализира от определени казуси и се създава впечатление, че ние позволяваме ударното презастрояване на София.“

По думите на кмета обаче това не е така. Той представи статистика, според която през 2023 г. са издадени разрешения за строеж за 3 хил. кв. м РЗП, а за 2024 г. те са с 30% по-малко.

Въпреки индивидуалните казуси сме направили доста, за да обуздаем този ударен процес на застрояване и да вкараме правила“, защити се кметът.

Той обясни, че за повече прозрачност вече се публикуват инвестиционните намерения от районните администрации. Това се прави с цел гражданите да са информирани и ако имат възражения, да може да вземат мерки.

Трябва да образоваме гражданите, да знаят кога да се включат, за да участват в процеса. Обикновено водим тежки разговори, когато всичко е приключило“, заяви Терзиев.

Една от важните промени, които Терзиев прави, е свързана с правомощията на главния архитект. По думите му административната роля и градоустройството се „се връщат там, където трябва да бъдат – при кмета“. Именно той ще одобрява всички ПУП-ове, за да няма „феодализация на ролята на главния архитект.“

Друга много важна промяна предвижда по-леките градоустройствени процедури и строителният контрол да отидат при районните архитекти, за да е ясна отговорността на всеки.

От няколко месеца е спряна практиката да се одобряват ПУП-ове „на парче“, за да може да се върви към цялостни градоустройствени решения. Основният фокус е поставен и върху отчуждаванията, така че общината да има площи, на които да изгражда социална и транспортна инфраструктура. 

Скъпи къщи със септични ями и тесни булеварди

Правим всичко, за да няма вече скъпи къщи със септични ями и без улици, да няма квартали, които остават само със септични ями и да няма високо застрояване на жилищни сгради на 6 метра една от друга. Не е тайна, че София е градът с най-много септични ями“, коментира Панайотова.

Заложените параметри в Общия устройствен план на града, одобрен през 2007 г., не отговарят на нормативната уредба, дори към момента на изработване на плана, заяви Панайотова. Неправилно прилагане на плана, грешките в него и лошата политика на отчуждаване, са основните причини за презастрояването на града.

Панайотова заяви, че ще бъде подготвено спешно задание за промяна на Общия устройствен план.

Тя обясни, че булевардите и улиците не са правилно прогнозирани според гъстотата и плътността на трафика. Освен това са разработвани единични ПУП-ове за имоти с параметри, които не съответстват на жилищно застрояване, а по-скоро на офиси. Така се стигна жилищни блокове да са без необходимото отстояние един от друг.

Териториите над Южната дъга на града, които са земеделски земи, не са били урегулирани с Общия устройствен план на общината. Така в момента там има засегнати територии, които трудно може да се изградят и проектират наново.

По планове улиците трябва да са с ширина от 14 метра, но по-голяма част са много по-тесни – едва 9 м. Така по тях не може да бъде изградена нормална инфраструктура. Панайотова заяви, че дори бул. „Черни връх“ е със заложена ширина от 20 м, но в момента е 14 м, като дори на места липсват тротоари.

Обясни, че дори там, където има планове за улични регулации, то те са с изтекъл срок за отчуждаване и даде за пример бул. „Тодор Каблешков“. Допълни, че не е извършено отчуждаване на терени за детски градини. Така през последните 10 г. общината се е сдобила единствено с 8 терена.

В администрацията е била концентрирана власт в един човек, каквато няма в никое законодателство“, обясни Панайотова, визирайки главния архитект.

Допълни, че всички ПУП-ове са в правомощията на кмета и Столичния съвет, но през последните 15 г. тези права са прехвърлени на главния архитект.

В нововъзникнали квартали като „Кръстова вада“ и „Малинова долина“ не са възлагани планове по чл. 16 за улични регулации, т.е. общината не е придобила 25% от имотите, за да изгражда ВиК и пътна инфраструктура.