„Тлеещо буре с барут“: Кой е големият геополитически въпрос на Балканите?

Докато конфликтите Израел-Хамас и Русия-Украйна бушуват, политически анализатори твърдят, че вниманието на западните сили е отклонено от един различен геополитически въпрос. Той „гноясва и поставя сериозна въпросителна за сигурността” както на Балканите, така и в Европа по-общо, пише CNBC.

Ескалиращото напрежение между Сърбия и Косово наложи повишена бдителност, въпреки че един инцидент наскоро до голяма степен мина под радара на западните медии”, заяви Лион Хартуел, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA).

„Безмилостните изисквания към нашето колективно внимание, най-вече от страна на войната между Русия и Украйна, а сега и от страна на нарасналото напрежение между Израел и Палестина, завладяха по-голямата част от нашата дипломатическа и военна честотна лента”, допълни Хартуел.

По думите му разногласията между Сърбия и Косово, макар и продължаващи, остават в сянката на тези по-непосредствени и резониращи в световен мащаб предизвикателства. Това очертава едно основно предизвикателство пред политиците – осигурявайки почти постоянно внимание на продължаващите конфликти и в същото време да следят други стратегически значими рискове.

Когато на световната сцена избухне нов конфликт, това по своята същност, натоварва способността на дадена нация да управлява ефективно съществуващи вече конфликти”, твърди Лион Хартуел.

На практика, дипломатическите и военните възможности се простират дотолкова, доколкото държавите са принудени да правят пресметнати избори за това накъде да насочат усилията си.

Напрежението между Сърбия и Косово

Западните Балкани - група от шест държави, за които ръководители на ЕС нееднократно са заявявали, че принадлежат към европейското семейство, включват Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. Регионът с население от близо 18 милиона души в Южна и Източна Европа, който все още не е част от ЕС, е известен като арена на геостратегическо съперничество, като Москва, Брюксел и Вашингтон са част от борещите се за влияние.

И макар напрежението между Сърбия и Косово да нараства стабилно през последните години, смъртоносна престрелка в края на септември между група тежко въоръжена етнически сърби и полицията на Косово в северното косовско село Банска, изглежда отбеляза нов ключов момент. Това предизвика тревога сред американски и европейски официални лица, които изразиха сериозни притеснения относно насилието и „безпрецедентното” струпване на военни сили там, както го описаха от Белия дом.

Остава фактът, че Балканите са „буре с барут”, където дори малки инциденти могат бързо да прераснат в по-големи конфликти. Историята подчертава поговорката, че това, което се случва на Балканите, не остава на Балканите”, категоричен е Хартуел.

„САЩ, ЕС и Великобритания не разполагат с дипломатически и военни възможности да реагират на няколко конфликта със стратегически интереси. Ще трябва да се правят избори, въз основа на това къде можем да насочим ресурсите си и това, в крайна сметка, ще окаже негативни последици за някои региони”, допълни той.

Коментарът на Хартуел е сходен с предупреждението от страна на старши политически сътрудници от Европейския съвет за външна политика (ECFR) от миналия месец.

Разрешаването на спора между Косово и Сърбия вече не е просто политически въпрос, а сериозен въпрос за сигурността в региона и в Европа”, заявиха Енгелуше Морина и Майда Руге от ECFR.

По думите им за САЩ и ЕС изборът вече не е само между провала и успеха на диалога, но между стабилността и по-нататъшната ескалация на насилието.

„Второто е най-вероятно, освен ако най-накрая не признаят ролята на Белград за дестабилизирането на Косово и не предприемат силен подход за противодействие”, допълват те.

Ролята на САЩ, ЕС и Великобритания

НАТО има омиротворителна мисия в Косово от 1999 г. след кървавия конфликт между етнически албанци и етнически сърби и правителството на Югославия през 1998 г. Военният алианс реагира на инцидента през септември с мобилизирането на допълнителни военни сили, докато Сърбия подсили военното си присъствие по границата с Косово.

Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., която беше отхвърлена от Сърбия, а напрежението тлее оттогава. Ситуацията не се облекчава от избора на националистически лидери в двете страни.

Сръбският президент Александър Вучич заяви в интервю за FT, че сръбските сили нямат намерение да влизат във война с Косово, отбелязвайки, че това би било контрапродуктивно за амбициите на страната за присъединяване към ЕС.

Реалността е, че Балканите, макар и относително скромни като мащаб, изискват стратегически ангажимент. Когато САЩ, ЕС и Великобритания си сътрудничат, са демонстрирали капацитета си да направят огромна промяна на Балканите”, заяви Хартуел.

„Когато обаче пренебрегваме тази отговорност или я управляваме лошо, ние неволно създаваме възможност оставеният вакуум да бъде запълнен от други играчи”, заключи той.