ТОЛ системата ще генерира над 250 млн. лв. приходи

През следващите седмици да стартира провеждането на процедура по обществена поръчка за избор на изпълнител, който софтуерно и хардуерно да внедри ТОЛ системата, чрез която ще се събират приходи за преминаване от тежкотоварни транспортни средства над 3,5 т по републиканската пътна инфраструктура на база изминато разстояние. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си в 11-тата годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции“.

Павлова поясни, че автомобилите до 3,5 т ще продължат да заплащат винетка, която вече ще бъде електронна и ще важи за период от една година, считано от датата на закупуването й. „Въвеждането на електронната винетка, ще прекрати кражбата на сегашните хартиени стикери, каквато практика има напоследък“, отбеляза министърът.

Павлова информира, че заплащането на ТОЛ таксата ще става по два начина – с бордово устройство или чрез предварително заплатени маршрутни карти за транзитно преминаващи, които ще могат да бъда закупувани на границата, онлайн или от бензиностанции.

ТОЛ таксата и електронната винетка ще се заплащат за всички магистрали и пътищата от първи и втори клас, подчерта министърът. По отношение на третокласна пътна мрежа ще те важат за тези пътища, по които преминават тежкотоварни превозни средства. Това важи за около 17 000 км от общо 20 000 км републиканска пътна мрежа. За около 3 000 км пътища, които водят до малки населени места, такса няма да се заплаща, допълни тя.

Регионалният министър съобщи, че в резултат на увеличената цена на винетните стикери за тази година ще могат да бъдат събрани приходи в размер на 250-260 млн. лв., вместо досегашните 200 млн. лв. годишно. Очакваме размерът на приходите от такси за преминаване по републиканската пътна мрежа да се удвоят след въвеждането на ТОЛ системата, каза още тя.

Възложител на процедурата за въвеждане на ТОЛ системата ще е Агенция „Пътна инфраструктура. Ще бъде изграден ситуационен център, в който ще работят съвместно екипи на АПИ и Министерството на вътрешните работи. „Предвиждаме 50 мобилни екипа да патрулират, да бъдат закупени нови 50 мобилни камери и да се увеличат рамките със стационарни камери, така че техният брой да достигне 300“, съобщи Павлова.

По отношение на реализацията на пътните проекти министърът на регионалното развитие и благоустройството коментира, че  2015 г. е била най-силна за последните 25 години. Вече са завършени 300 км магистрални участъци и общата им дължина достигна 800 км. Над 2500 км са рехабилитираните първокласни, второкласни и третокласни пътища. 

През 2016 г. предстои преструктуриране управлението на сектора, след като Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ бъде закрита и дейността й се влее в АПИ, коментира Павлова и допълни, че ще бъде въведен нов модел в управление на пътните проекти.

Като приоритетни проекти тя определи доизграждане на магистрала „Хемус“, завършването на магистрала „Струма“ и работата по направленията Видин - Враца, Русе - Велико Търново, Калотина- София, изграждането на тунела под връх Шипка и  рехабилитация на съществуващата инфраструктура.

По отношение на темата за пътната безопасност регионалният министър информира, че се приоритизират най-критичните участъци, по които се поставят допълнителни знаци и мантинели с цел обезопасяването им. До края на годината ще се смени подходът за проектиране, като ще се актуализира нормативната уредба за проектиране и строителство с цел осигуряване безопасността на пътуващите, съобщи Лиляна Павлова.