Тръмп и Ким Чен-ун имат много прилики. Добре ли е това?
Какво точно може да постигне натоварената с толкова очаквания среща между двамата лидери
~ 4 мин.
В книгата "Изкуството на сделката" Доналд Тръмп настоява да се "импровизира" при големи преговори. "Никога не се привързвам твърде много към една сделка или един подход", пише той. "Гледам да имам много топки във въздуха, защото повечето сделки пропадат, независимо колко обещаващи изглеждат в началото."
Сега Тръмп се готви да импровизира на епична световна сцена при планираната си лична среща със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Никой във Вашингтон или в чужбина изглежда не знае какво точно иска да постигне Тръмп на срещата - неяснота, която според президента явно е изгоден лост за влияние.
Проблемът е, че ако точно тази "топка във въздуха" падне, резултатът може да е военно противопоставяне в Североизточна Азия. Попитах американски и азиатски експерти какво може да постигне една среща между Тръмп и Ким. Те са единодушни, че пред Тръмп се открива голяма възможност, която обаче крие много рискове, тъй като сделката, която сега е постижима, може да се окаже такава, която той не може (или не би трябвало) да приеме.
Най-любопитният аспект на тази дипломация е, че тя се оформя главно от двете Кореи. Ким е изненадващо пъргав играч, сменяйки курса тази година от войнствен стремеж към ядрени оръжия към диалог и едностранни отстъпки. Партньорът на Ким е южнокорейският президент Мун Дже-ин, който действа посредством висшите си съветници по разузнаването. Те внимателно подреждат масата, въпреки че никой още не може да предскаже какво ще бъде сервирано.
Темпото се ускори, след като вчера беше обявено, че Ким и Мун ще се срещнат на 27 април за "началото на голямо пътуване към денуклеаризация на Корейския полуостров", както гласеше южнокорейското изявление. Най-интересната подробност беше, че срещата ще се състои в "южната" част на граничната зона в Панминчжон. Предишните две корейски срещи на върха - през 2000 и 2007 г. - се състояха в Пхенян. Изглежда Ким отново е предложил Пхенян, а после друг град близо до границата, преди да се съгласи за Панминчжон.
Срещата ще подготви почвата за срещата на Тръмп и ще позволи някои предварителни контакти между САЩ и Северна Корея. Но на практика САЩ преотстъпват подготвителната работа на азиатските си приятели. Южнокорейското разузнаване поема водещата роля и държи в течение директора на ЦРУ Майк Помпейо.
Китай действа като дипломатически портиер. Разтревожени, че може да бъдат изключени от пиршеството между Ким и Тръмп, китайците поканиха тази седмица севернокорейския лидер в Пекин. Посещението помогна да се "избегне предположението, че Китай е маргинализиран", както писа този месец пекинският вестник "Глобал таймс". Президентът Си Цзинпин каза на Ким, че Китай подкрепя "целта за денуклеаризация на полуострова".
Но не се заблуждавайте: именно двете Кореи са движещата сила и принуждават своите съюзници свръхсили да реагират. Ким предприе първите стъпки, като предложи да спре оръжейните изпитания, да обсъди денуклеаризацията и да оттегли възраженията си срещу американско-южнокорейските военни учения. На фона на олимпиадата в Пьончан Сеул изигра ролята на посредник за предложението на Ким за преки преговори. Тръмп смая света с бързото си "да". Но всичко досега е главно корейска продукция.
И така, какво точно може да постигне натоварената с толкова очаквания среща между Тръмп и Ким? Има един не толкова ефектен вариант, при който двамата лидери ще се споразумеят за рамка за денуклеаризация и нормализиране на отношенията, ще обявят това за голяма "победа" и после ще предадат подробностите на работни групи от експерти. Китай одобри постепенния подход, който Ким предложи тази седмица - той нарече това "поетапни, синхронизирани мерки".
Проблемът е, че за скептиците (като се започне от Джон Болтън - бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп) подобно временно споразумение би изглеждало обезпокоително като "Договорената рамка" от 1994 г. и структурата за шестстранните преговори от 2005 г. - минали "пробиви", оказали се задънени улици. Американски служители изследват защо тези минали преговори са били безплодни. Един от отговорите е, че им липсваше виждане за крайното състояние на Корейския полуостров, включително за бъдещата роля на разположените там американски войски.
Водещият стратег за Азия при президентството на Обама Кърт Кембъл твърди, че Тръмп и Ким би трябвало да гледат на себе си като на алпинисти и да направят базов лагер, от който могат в крайна сметка да достигнат върха на една "голяма сделка". Но е необходимо този базов лагер да бъде достатъчно високо в планината, снабден с достатъчно специфични провизии, за да е сигурно, че се вижда върхът.
Тръмп е известен като човек, който се стреми към "големите неща" и търси зрелищната сделка. Ким изглежда има сходен усет към драматизма и вече поема големи, смели рискове. Може би е странно, но решителното постижение на срещата на върха между Тръмп и Ким може би е в личната химия между двама лидери, които, въпреки всички обиди, които си разменят, изглежда забележително сходни по темперамент.
Сега Тръмп се готви да импровизира на епична световна сцена при планираната си лична среща със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Никой във Вашингтон или в чужбина изглежда не знае какво точно иска да постигне Тръмп на срещата - неяснота, която според президента явно е изгоден лост за влияние.
Проблемът е, че ако точно тази "топка във въздуха" падне, резултатът може да е военно противопоставяне в Североизточна Азия. Попитах американски и азиатски експерти какво може да постигне една среща между Тръмп и Ким. Те са единодушни, че пред Тръмп се открива голяма възможност, която обаче крие много рискове, тъй като сделката, която сега е постижима, може да се окаже такава, която той не може (или не би трябвало) да приеме.
Най-любопитният аспект на тази дипломация е, че тя се оформя главно от двете Кореи. Ким е изненадващо пъргав играч, сменяйки курса тази година от войнствен стремеж към ядрени оръжия към диалог и едностранни отстъпки. Партньорът на Ким е южнокорейският президент Мун Дже-ин, който действа посредством висшите си съветници по разузнаването. Те внимателно подреждат масата, въпреки че никой още не може да предскаже какво ще бъде сервирано.
Темпото се ускори, след като вчера беше обявено, че Ким и Мун ще се срещнат на 27 април за "началото на голямо пътуване към денуклеаризация на Корейския полуостров", както гласеше южнокорейското изявление. Най-интересната подробност беше, че срещата ще се състои в "южната" част на граничната зона в Панминчжон. Предишните две корейски срещи на върха - през 2000 и 2007 г. - се състояха в Пхенян. Изглежда Ким отново е предложил Пхенян, а после друг град близо до границата, преди да се съгласи за Панминчжон.
Срещата ще подготви почвата за срещата на Тръмп и ще позволи някои предварителни контакти между САЩ и Северна Корея. Но на практика САЩ преотстъпват подготвителната работа на азиатските си приятели. Южнокорейското разузнаване поема водещата роля и държи в течение директора на ЦРУ Майк Помпейо.
Китай действа като дипломатически портиер. Разтревожени, че може да бъдат изключени от пиршеството между Ким и Тръмп, китайците поканиха тази седмица севернокорейския лидер в Пекин. Посещението помогна да се "избегне предположението, че Китай е маргинализиран", както писа този месец пекинският вестник "Глобал таймс". Президентът Си Цзинпин каза на Ким, че Китай подкрепя "целта за денуклеаризация на полуострова".
Но не се заблуждавайте: именно двете Кореи са движещата сила и принуждават своите съюзници свръхсили да реагират. Ким предприе първите стъпки, като предложи да спре оръжейните изпитания, да обсъди денуклеаризацията и да оттегли възраженията си срещу американско-южнокорейските военни учения. На фона на олимпиадата в Пьончан Сеул изигра ролята на посредник за предложението на Ким за преки преговори. Тръмп смая света с бързото си "да". Но всичко досега е главно корейска продукция.
И така, какво точно може да постигне натоварената с толкова очаквания среща между Тръмп и Ким? Има един не толкова ефектен вариант, при който двамата лидери ще се споразумеят за рамка за денуклеаризация и нормализиране на отношенията, ще обявят това за голяма "победа" и после ще предадат подробностите на работни групи от експерти. Китай одобри постепенния подход, който Ким предложи тази седмица - той нарече това "поетапни, синхронизирани мерки".
Проблемът е, че за скептиците (като се започне от Джон Болтън - бъдещият съветник по националната сигурност на Тръмп) подобно временно споразумение би изглеждало обезпокоително като "Договорената рамка" от 1994 г. и структурата за шестстранните преговори от 2005 г. - минали "пробиви", оказали се задънени улици. Американски служители изследват защо тези минали преговори са били безплодни. Един от отговорите е, че им липсваше виждане за крайното състояние на Корейския полуостров, включително за бъдещата роля на разположените там американски войски.
Водещият стратег за Азия при президентството на Обама Кърт Кембъл твърди, че Тръмп и Ким би трябвало да гледат на себе си като на алпинисти и да направят базов лагер, от който могат в крайна сметка да достигнат върха на една "голяма сделка". Но е необходимо този базов лагер да бъде достатъчно високо в планината, снабден с достатъчно специфични провизии, за да е сигурно, че се вижда върхът.
Тръмп е известен като човек, който се стреми към "големите неща" и търси зрелищната сделка. Ким изглежда има сходен усет към драматизма и вече поема големи, смели рискове. Може би е странно, но решителното постижение на срещата на върха между Тръмп и Ким може би е в личната химия между двама лидери, които, въпреки всички обиди, които си разменят, изглежда забележително сходни по темперамент.
