Тръмп проповядва сътрудничество, но дали ще може да го постигне?
Снимка: БТА
В речта си "За състоянието на съюза" президентът на САЩ Доналд Тръмп говореше за обединение на страната и свършване на реална работа в полза на американския народ - и сега има възможността почти веднага да превърне своите думи в дела.
В следващите няколко седмици и месеци той ще трябва да вземе поредица политически решения, които ще покажат дали е искрен в обещанието си да търси "допирни точки", а това може и да зададе облика на неговото по-нататъшно управление и на политическото му наследство.
След девет месеца ще има междинни избори за частично обновяване на състава на Конгреса. Курсът, който ще избере Тръмп, може да предопредели дали републиканците ще запазят мнозинството си в Сената и Камарата на представителите или едната или двете ще преминат в ръцете на демократите - втората възможност почти сигурно ще торпилира неговата политическа програма.
Президентът е изправен и пред крайни срокове, до изтичането на които трябва да се уреди въпросът за защитата на имигрантите, станали известни като "дриймърите" ("мечтателите"), както и този за избягването на ново спиране на работата на държавните институции заради проблемите около бюджета. Той се надява и да съумее някак си да прокара в поляризирания Конгрес законопроект за инфраструктурата.
В речта си Тръмп зададе твърд курс по отношение на имиграцията, настоявайки да се построи стена по границата с Мексико, както и за други отстъпки от демократите, въпреки че същевременно призова конгресмените от двете основни партии в САЩ да направят компромиси.
"По същество той не обяви някакви кой знае какви промени в политиката си, но по-приветливият и по-оптимистичен тон със сигурност е желана промяна", каза за речта на Тръмп Майкъл Стийл, политически стратег в Републиканската партия. "Сега да видим дали може да изпълни казаното."
Откакто започна мандатът на Тръмп, последователността в приоритетите и тонът му се превърнаха в доста дискутиран въпрос. Преди година той произнесе доста положително приета реч в Конгреса, но съвсем скоро след това промени мнението си и започна да твърди, че бившият президент Барак Обама е наредил да му подслушват телефоните по време на предизборната кампания през 2016 г.
Докато Тръмп се опитва да постигне успехи по вътрешнополитическите въпроси, ще бъдат внимателно следени действията му около разследването на специалния прокурор за предполагаемата руска намеса на президентските избори през 2016 г.
Медийните съобщения, че миналата година Тръмп е обмислял да уволни специалния прокурор Робърт Мълър, отговарящия за разследването, привлече отново вниманието към тази тема, тегнеща над президента още от самото начало на управлението му.
Всякакви действия срещу Мълър или Род Розънстайн, високопоставен служител на министерството на правосъдието, осъществяващ прекия надзор над разследването, най-вероятно ще предизвикат политическа буря.
А всеки ден Тръмп излага на риск доброжелателността към себе си с някое странно съобщение в Туитър или избухване.
Той произнесе речта си само седмица след като с нескрито задоволство обвиняваше демократите, че са си изпуснали нервите при краткото спиране на работата на държавните институции. Сега той иска от тях "обединение" в името на това да бъдат решени проблемите на страната.
Речта беше изпълнена с възвишени призиви за поставяне на националния дълг над теснопартийните интереси, идеал, за следването на който президентите често призовават в своите речи "За състоянието на съюза", но рядко претворяван в реалност.
"Това е нашият нов американски момент", каза Тръмп, добавяйки: "Нищо не може да ни се опре, ако всички сме заедно, като един отбор, един народ и едно американско семейство".
В началото на февруари е крайният срок за Тръмп и Конгреса да се намери решение, за да се избегне ново спиране на работата на държавните институции поради същата причина, поради която това стана и миналия месец: разходите на федералното правителство и сключването на споразумение по програмата за стотиците хиляди "дриймъри".
Най-голямата част от речта си той посвети на имиграцията, заявявайки, че отправя "протегната ръка" към двете основни партии в САЩ за постигане на всеобхватно споразумение, но същевременно настоявайки то да включи завишаване на мерките за сигурност по границите и промени за ограничаване на програмите за легална миграция.
Тръмп също така призова Конгреса да приеме законопроект за отпускане на 1,5 трилиона долара за инфраструктура, за прокарването на който няма как да се мине без гласовете на демократите.
С наближаването на междинните избори за Конгрес Тръмп е тормозен и от рейтинги на одобрение в социологическите проучвания от около 40 процента, рекордно ниски стойности на толкова ранен етап от мандата.
Всъщност в речта си той говореше на две аудитории: на страстното ядро свои привърженици и останалата част от страната, която все още не го приема.
В съответствие с това словото на президента трябваше да излъчва твърдост по въпроси като имиграцията, търговията, външната политика и националния химн, за да успокои основния си електорат, че си остава същият хардлайнер, когото са избрали. Същевременно той включи и намигване към останалите избиратели, посочвайки, че подкрепя "дриймърите", възстановяването на инфраструктурата, борбата срещу наркоепидемията и реформата на системата на затворите.
Най-вероятно на републиканците ще са им нужни избирателите и от двата лагера, за да запазят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената.
"Ако можеше да произнася тази реч всеки ден до края на годината, междинните избори нямаше да са никакъв проблем", каза Алекс Конант, бивш старши съветник на сенатора републиканец Марко Рубио.
Но опитът с Тръмп показва, че той не може или няма да направи това, каза Джон Гиър, експерт от Университета "Вандербилт" в областта на изследванията на общественото мнение.
"Предвид очакванията той се представи добре", заяви експертът. "Но съобщенията му в Туитър получават същото отразяване, каквото и всяка негова друга реч, така че най-вероятно до 48 часа той ще е заличил всякакви активи, които може да е натрупал."
Постоянното писане в Туитър може бързо да направи така, че значимостта на речта "За състоянието на съюза" да изчезне.
Най-скорошните предшественици на Тръмп, включително Обама и Джордж Буш-син, правеха публични изявления доста по-избирателно. Сега американците чуват нещо от президента почти всеки ден, а често пъти и по цял ден.
Това повече от всякога намалява обществения натиск върху изказванията на президента и засилва този върху действията му.
В следващите няколко седмици и месеци той ще трябва да вземе поредица политически решения, които ще покажат дали е искрен в обещанието си да търси "допирни точки", а това може и да зададе облика на неговото по-нататъшно управление и на политическото му наследство.
След девет месеца ще има междинни избори за частично обновяване на състава на Конгреса. Курсът, който ще избере Тръмп, може да предопредели дали републиканците ще запазят мнозинството си в Сената и Камарата на представителите или едната или двете ще преминат в ръцете на демократите - втората възможност почти сигурно ще торпилира неговата политическа програма.
Президентът е изправен и пред крайни срокове, до изтичането на които трябва да се уреди въпросът за защитата на имигрантите, станали известни като "дриймърите" ("мечтателите"), както и този за избягването на ново спиране на работата на държавните институции заради проблемите около бюджета. Той се надява и да съумее някак си да прокара в поляризирания Конгрес законопроект за инфраструктурата.
В речта си Тръмп зададе твърд курс по отношение на имиграцията, настоявайки да се построи стена по границата с Мексико, както и за други отстъпки от демократите, въпреки че същевременно призова конгресмените от двете основни партии в САЩ да направят компромиси.
"По същество той не обяви някакви кой знае какви промени в политиката си, но по-приветливият и по-оптимистичен тон със сигурност е желана промяна", каза за речта на Тръмп Майкъл Стийл, политически стратег в Републиканската партия. "Сега да видим дали може да изпълни казаното."
Откакто започна мандатът на Тръмп, последователността в приоритетите и тонът му се превърнаха в доста дискутиран въпрос. Преди година той произнесе доста положително приета реч в Конгреса, но съвсем скоро след това промени мнението си и започна да твърди, че бившият президент Барак Обама е наредил да му подслушват телефоните по време на предизборната кампания през 2016 г.
Докато Тръмп се опитва да постигне успехи по вътрешнополитическите въпроси, ще бъдат внимателно следени действията му около разследването на специалния прокурор за предполагаемата руска намеса на президентските избори през 2016 г.
Медийните съобщения, че миналата година Тръмп е обмислял да уволни специалния прокурор Робърт Мълър, отговарящия за разследването, привлече отново вниманието към тази тема, тегнеща над президента още от самото начало на управлението му.
Всякакви действия срещу Мълър или Род Розънстайн, високопоставен служител на министерството на правосъдието, осъществяващ прекия надзор над разследването, най-вероятно ще предизвикат политическа буря.
А всеки ден Тръмп излага на риск доброжелателността към себе си с някое странно съобщение в Туитър или избухване.
Той произнесе речта си само седмица след като с нескрито задоволство обвиняваше демократите, че са си изпуснали нервите при краткото спиране на работата на държавните институции. Сега той иска от тях "обединение" в името на това да бъдат решени проблемите на страната.
Речта беше изпълнена с възвишени призиви за поставяне на националния дълг над теснопартийните интереси, идеал, за следването на който президентите често призовават в своите речи "За състоянието на съюза", но рядко претворяван в реалност.
"Това е нашият нов американски момент", каза Тръмп, добавяйки: "Нищо не може да ни се опре, ако всички сме заедно, като един отбор, един народ и едно американско семейство".
В началото на февруари е крайният срок за Тръмп и Конгреса да се намери решение, за да се избегне ново спиране на работата на държавните институции поради същата причина, поради която това стана и миналия месец: разходите на федералното правителство и сключването на споразумение по програмата за стотиците хиляди "дриймъри".
Най-голямата част от речта си той посвети на имиграцията, заявявайки, че отправя "протегната ръка" към двете основни партии в САЩ за постигане на всеобхватно споразумение, но същевременно настоявайки то да включи завишаване на мерките за сигурност по границите и промени за ограничаване на програмите за легална миграция.
Тръмп също така призова Конгреса да приеме законопроект за отпускане на 1,5 трилиона долара за инфраструктура, за прокарването на който няма как да се мине без гласовете на демократите.
С наближаването на междинните избори за Конгрес Тръмп е тормозен и от рейтинги на одобрение в социологическите проучвания от около 40 процента, рекордно ниски стойности на толкова ранен етап от мандата.
Всъщност в речта си той говореше на две аудитории: на страстното ядро свои привърженици и останалата част от страната, която все още не го приема.
В съответствие с това словото на президента трябваше да излъчва твърдост по въпроси като имиграцията, търговията, външната политика и националния химн, за да успокои основния си електорат, че си остава същият хардлайнер, когото са избрали. Същевременно той включи и намигване към останалите избиратели, посочвайки, че подкрепя "дриймърите", възстановяването на инфраструктурата, борбата срещу наркоепидемията и реформата на системата на затворите.
Най-вероятно на републиканците ще са им нужни избирателите и от двата лагера, за да запазят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената.
"Ако можеше да произнася тази реч всеки ден до края на годината, междинните избори нямаше да са никакъв проблем", каза Алекс Конант, бивш старши съветник на сенатора републиканец Марко Рубио.
Но опитът с Тръмп показва, че той не може или няма да направи това, каза Джон Гиър, експерт от Университета "Вандербилт" в областта на изследванията на общественото мнение.
"Предвид очакванията той се представи добре", заяви експертът. "Но съобщенията му в Туитър получават същото отразяване, каквото и всяка негова друга реч, така че най-вероятно до 48 часа той ще е заличил всякакви активи, които може да е натрупал."
Постоянното писане в Туитър може бързо да направи така, че значимостта на речта "За състоянието на съюза" да изчезне.
Най-скорошните предшественици на Тръмп, включително Обама и Джордж Буш-син, правеха публични изявления доста по-избирателно. Сега американците чуват нещо от президента почти всеки ден, а често пъти и по цял ден.
Това повече от всякога намалява обществения натиск върху изказванията на президента и засилва този върху действията му.