Трима в битката за нов лидер на Еврогрупата
Решението предстои на 9 юли
Граменя, Калвиньо и Донъхю
~ 2 мин.
Министрите на финансите на Испания, Люксембург и Ирландия са кандидати за поста на следващия лидер на еврозоната в момент, когато Блокът се бори с една от най-тежките икономически кризи в историята.
Еврогрупата – в която членуват 19-те министри на финансите на страните, които споделят еврото, търси нов президент, тъй като мандатът на португалеца Марио Сентено изтича на 13 юли след две и половина години начело.
Еврогрупата – в която членуват 19-те министри на финансите на страните, които споделят еврото, търси нов президент, тъй като мандатът на португалеца Марио Сентено изтича на 13 юли след две и половина години начело.
Надя Калвиньо от Испания, Паскал Донъхю от Република Ирландия и Пиер Граменя от Люксембург са тримата кандидати за позицията. Първият, който получи 10 или повече гласа от 19-те министри на 9 юли, става новият лидер, съобщава CNBC.
Еврогрупата планира да предостави 540 млрд. евро фискални мерки за смекчаване на икономическото въздействие от пандемията. Следват обаче още преговори за повече стимули, след като Европейската комисия предложи и създаването на спасителен фонд от 750 млрд. евро, които да се наберат на публичните пазари. Идеята е те да се раздадат на засегнатите от пандемията държави и индустрии.
Този план създаде различни мнения сред 19-те страни от еврозоната, а и сред останалите членове на Европейския съюз. Някои държави имат опасения, че планът е твърде щедър, като разпределя 500 млрд. евро безвъзмездни средства и изискват конкретни ангажименти, за които всяка страна ще работи, за да възстанови публичните финанси. Други правителства, предпазливи заради общественото мнение, не искат фискалните стимули да бъдат под формата на спасителни пакети, както беше по време на кризата с държавния дълг през 2011 г. с т.н. Тройка.
Тези различия могат да изиграят важна роля, когато министрите от еврозоната гласуват нов президент на Еврогрупата следващия месец.
Еврогрупата планира да предостави 540 млрд. евро фискални мерки за смекчаване на икономическото въздействие от пандемията. Следват обаче още преговори за повече стимули, след като Европейската комисия предложи и създаването на спасителен фонд от 750 млрд. евро, които да се наберат на публичните пазари. Идеята е те да се раздадат на засегнатите от пандемията държави и индустрии.
Този план създаде различни мнения сред 19-те страни от еврозоната, а и сред останалите членове на Европейския съюз. Някои държави имат опасения, че планът е твърде щедър, като разпределя 500 млрд. евро безвъзмездни средства и изискват конкретни ангажименти, за които всяка страна ще работи, за да възстанови публичните финанси. Други правителства, предпазливи заради общественото мнение, не искат фискалните стимули да бъдат под формата на спасителни пакети, както беше по време на кризата с държавния дълг през 2011 г. с т.н. Тройка.
Тези различия могат да изиграят важна роля, когато министрите от еврозоната гласуват нов президент на Еврогрупата следващия месец.
Бъдещият лидер ще трябва да се справи с тези различия, както и с предизвикателствата на предстоящото възстановяване на икономиките. Един от големите открити въпроси е как държавите членки ще изплащат новия дълг.
Освен това новият лидер на Еврогрупата ще се сблъска и с външни предизвикателства като спада в международната търговия, новите споразумения с Великобритания, която напусна ЕС, както и напрежението със САЩ по отношение на дигиталния данък.
