Трябва ли Германия да се върне към ядрената енергетика?

Някогашен икономически гигант и световен пазарен лидер, днес Германия е наричана „болният човек на Европа“. Страната е затънала в рецесия за трета поредна година, а икономическите прогнози са за нулев растеж през 2025 г., докато данните продължават да показват драматичен икономически спад. Само през миналата година почти 200 000 компании са затворили врати, което е най-високият брой от 2011 г. насам, предава Euronews.

Тенденцията за влошаване не се променя и през настоящата година. През април е регистриран нов пик на несъстоятелност – 1626 фалирали компании, което е с 21% повече спрямо същия период на 2024 г. и надминава дори цифрите от глобалната финансова криза през 2008 г.

Високи цени на тока и отлив на производство

Основен и най-голям проблем за германската индустрия са неимоверно високите цени на електроенергията. Те принуждават дори големи стоманодобивни предприятия временно да спират производството си, за да избегнат сериозни финансови загуби. Паралелно с това, все повече германски компании преместват производството си извън страната – към Източна Европа или дори към Китай, търсейки по-ниски разходи.

В резултат на това, цели индустрии в Германия са под пряка заплаха. На преден план сред тях е автомобилната промишленост, която традиционно е гръбнакът на германската икономика. Гиганти като Volkswagen, Mercedes и BMW вече обявиха съкращения на хиляди работни места, а брандът „Made in Germany“ е станал просто твърде скъп.

Нужни са спешни мерки: 24 месеца за спасение

Имаме само 24 месеца да спасим енергоемките индустрии“, предупреди известният германски икономист Даниел Щелтер в интервю за Euronews.

Той е категоричен, че загубите, понесени до момента от промишлените предприятия, вече са необратими.

Министърът на икономиката Катерина Райхе (ХДС) е разпознала проблема с високите енергийни разходи и подкрепя енергийната сигурност и по-ниските цени на тока. Затова тя иска да субсидира индустриалната електроенергия и да изгради нови газови електроцентрали. Щелтер признава, че газовите централи са необходими, когато възобновяемите източници не произвеждат достатъчно.

Продължава ли старата политика?

Въпреки тези мерки, икономистът Даниел Щелтер смята, че политиката на Райхе е „всъщност продължение на политиката на (бившия министър) Роберт Хабек“ и не е подходяща за „устойчиво и евтино снабдяване на индустриализирана страна с енергия“. Той предупреждава, че вярата, че възобновяемата енергия, комбинирана с газови централи, ще доведе до евтин ток, е „свят на мечти“, тъй като системните разходи за съхранение и батерии правят възобновяемите източници „най-скъпи“.

Ядрената енергетика – забранено решение?

Даниел Щелтер е на мнение, че вместо газови електроцентрали, ядрените централи биха били по-добро решение. „Ако питате мен лично за мнение, аз, разбира се, не бих извел ядрената енергия по същия начин. И сега бих направил всичко по силите си, за да обърна ядрения фазов преход, като реактивирам старите атомни електроцентрали“, заявява той.

Енергийният експерт Бьорн Петерс, автор на новата книга „Край на енергийния преход“, подкрепя тази теза, твърдейки, че само с газови електроцентрали цената на тока не може да спадне. Той предлага бързо разширяване на енергийното предлагане, което включва възможност за реактивиране на ядрени централи като Брокдорф и Емсланд до 2026 г., а и други до 2030-те.

Субсидиите – временно решение?

Петерс предупреждава, че последствията от предишната „лоша енергийна политика не трябва да се субсидират“, тъй като това „няма да проработи“. Щелтер също критикува фокуса на политиците върху решаването на индустриалната криза чрез субсидии, защото „колкото по-голямо е предлагането, толкова по-добре“.

Въпреки критичния анализ, Щелтер остава оптимист по отношение на новия икономически министър, тъй като Катерина Райхе иска „сериозно да направи равносметка“ на икономиката. Има и признаци, че поне някои правителствени представители вече „размишляват върху ядрения фазов преход“.