Трябва да има международно разследване по казуса „КТБ“

Господин Димитров, какво очаквате от Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката на Република България?

Комисията анализира и проверява редица въпроси, свързани с ценообразуването в енергетиката и според мен до момента се справя добре. Въпросът е оттук нататък ясно да се дефинират критериите, които да определят кои компании са нарушили действащото законодателство и добрите практики, и да бъдат взети необходимите мерки. Както знаете, НЕК има много висок дефицит. Предприехме действия за намаляването му – ограничихме възможността за създаването на нови ВЕИ-та, чиято енергия да се изкупува на преференциални цени. Желаещите да строят подобни централи трябва да работят на пазарни цени. Ограничихме заводските централи, както и ТЕЦ-овете до високо ефективното производство. Основната цел, която си е поставила тази комисия, е да спомогне за намаляване на дефицита на НЕК и след това да постигне справедливост и прозрачност в енергетиката.

Очаквате ли сериозно поскъпване на цената на тока? С колко е необходимо да се повиши, за да се покрият дефицитите?

За мен този въпрос въобще не стои на дневен ред. Ние трябва да положим всички усилия, за да решим въпроса с дефицита без покачване цената на тока. Това е последното възможно решение, ако всичко друго не сработи, чак тогава трябва да се мисли в тази посока. Смятам, че има множество нерешени въпроси, които биха позволили да се балансира българската енергетика, без поскъпване на тока.

Достатъчно либерализиран ли е пазарът на горива в България? Какво би могло да се подобри?

Зададох въпроси към министър Томислав Дончев, които показаха документирано, че без данъците българският дизел е 3-тият най-скъп в целия ЕС. Министърът поиска писмено становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Прочетох в детайли въпросния отговор и съм категорично недоволен. Комисията твърди, че не открива никакви проблеми на пазара на горива. Очевидно има такива, щом дизелът на българския пазар, преди данъчното облагане, е драстично по-скъп от този във Великобритания и Германия, например.

За мен КЗК не е ефективна по отношение защита на конкуренцията на пазара на горива. Целият проблем е в това, че няма държавен орган, който да е силен регулатор, да стимулира и защитава конкуренцията на пазара на горива. Решението на този проблем е в 2 посоки – нова промяна в законодателството и промяна на персоналния състав на КЗК. Аз съм на мнение, че комисията трябва да има изцяло нов персонален състав.

Смятате ли, че има истинска конкуренция в най-важните отрасли на българската икономика? Контролните органи стимулират ли я, или по-скоро защитават монополите?

Оказва се, че тези отрасли, където има най-малка държавна намеса, като пазара на интернет и информационни технологии, функционират най-добре. Предоставените услуги са отлични, а цените са много ниски. В други сектори, където не може да се мине без регулации от държавата, качеството драстично пада и не съм доволен от работата на регулаторните органи. Конкуренцията трябва да бъде защитавана и насърчавана, а не да се създават пречки пред нея.

Спазват ли се правата на потребителите в България? Какво би могло да се подобри в тази насока?

Виждам 2 неща като необходимост. Първото е по-ефективна работа на самата Комисия за защита на потребителите (КЗП). Второто важно нещо е самите потребители да бъдат по-добре информирани за своите права. Когато човек е запознат с правата си и прави информиран избор, възможността за злоупотреби намалява драстично. Всеки от нас носи своята отговорност както като гражданин, така и като потребител. Работата ми ме е срещала с хора, които изтеглят кредит, без да се запознаят с всички условия по него. Преди да се подпише какъвто и да е документ, трябва да се чете внимателно.

Препоръчвам на всеки потребител, който ще взема важно решение (изтегляне на кредит, покупка на движимо или недвижимо имущество), първо да се консултира със законодателството, добрите практики, експерти в съответната област. По-добре да е максимално добре информиран предварително, отколкото да се чуди как да реши възникналите проблеми впоследствие и да търси извънредни мерки.

Какви са очакванията Ви за туризма в предстоящия летен сезон? Ще се сбъднат ли опасенията за отлив на руски туристи и ще пострада ли туристическия ни бранш от това?

Наивна е тезата, че заповед на руското правителство е причина за намаляването на руските туристи по българското Черноморие. Има обективни фактори за този отлив. Икономиката на Русия е в тежко положение – обезценката на рублата, ниските цени на петрола, санкциите. При тези обстоятелства почивката в България излиза на руснаците 2 или дори 3 пъти по-скъпо, отколкото в предишни години. Поради обезценяването на рублата екскурзията в чужбина става все по-трудно постижима за средностатистическия руски гражданин.

Като държавна стратегия, според мен трябва да се търсят възможности за повече алтернативни туристически дестинации, да се популяризират българските природни и културни забележителности. Трябва да се насочим към потенциални туристи от Източна Европа, от останалите балкански държави или тези от Близкия изток.

Как щe се развие казусът КТБ? Ще успее ли държавата да се справи с това предизвикателство?

По мое предложение Сметната палата ще направи пълен одит на управление „Банков надзор“, тъй като там има доста пропуски. Надзорът не беше ефективен и се провали по отношение на КТБ. Трябва да бъдат изяснени причините за този провал, който струваше скъпо на държавата и цялото общество. Продължавам да настоявам да се огласят всички депозити на държавните фирми, с конкретните суми и условия, тъй като имам обосновано съмнение, че държавните предприятия са държали парите си в КТБ при средно 2 пъти по-ниска лихва спрямо частните компании. Трябва да бъдат установени причините за това и да се потърси съответната отговорност.

Какви ще са последствията за големите държави предприятия, които са държали парите си в КТБ?

Трябва да се види кой е взел решението, дали това е оторизираният орган, как е избрана КТБ, спазена ли е съответната процедура и каква е била лихвата.

Със сигурност ще бъдат загубени част от депозитите на държавните фирми, които според информациите възлизат на около 248 млн. лева. Голяма част от тези пари няма как да бъдат върнати. Същото важи и за огромните депозити, които общински предприятия са държали в тази банка. Задължително трябва да има разследване на ДАНС, както и международно разследване по казуса КТБ.

Как гледате на предложението за прогресивно данъчно облагане?

Аз съм един от най-големите поддръжници на плоския данък в България, защото е нисък – 10%. Неслучайно съм и човекът, който пръв внесе предложение в Парламента за плоско данъчно облагане. Приходите в бюджета от плоския данък постоянно нарастваха, дори във времена на икономическа криза. Твърд поддръжник съм това облагане да бъде запазено.

Съзнавам, че предложението на БСП е предизборен популизъм. Свидетели сме на състезание между тях, АТАКА и Велизар Енчев, кой ще бъде по-автентичен комунист. Наясно съм, че подобни предложения ще се внесат в Парламента, но едва ли ще се приемат.  

Готов съм да се хвана на бас, че ако някога се въведе прогресивното данъчно облагане, приходите в бюджета ще спаднат, защото сивата икономика драстично ще се увеличи. Това ще има негативни дългосрочни последствия както за инвестициите, така и за растежа на българската икономика.

Какво е мнението Ви за предложените промени в Закона за защита на конкуренцията?

Следя ситуацията с интерес, защото съм вносител на първия законопроект за търсене на решение на този казус. Става дума за възможната злоупотреба с пазарна сила, т.е. търговските вериги да налагат условия на малките български производители. Трябва да има баланс между интересите на производителите и тези на потребителите. Търговските вериги осигуряват доста ниски цени за потребителите, което е важно. Но правата и интересите на производителите също трябва да са защитени. Не можем да пренебрегнем едните за сметка на другите, трябва да намерим баланс, така че и двете групи да са защитени. Всяка крайност в случая е опасна.

Смятате ли, че държавата трябва да се намесва в тези чисто търговски отношения?

Това е добър въпрос. В много страни това е уредено с кодекс на добрите търговски практики. Според мен частният сектор трябва сам да реши този проблем, като заинтересованите страни сключат съответните споразумения. Не виждам смисъл за всеки частноправен казус да се пише закон.

Какви мерки са необходими, за да се подобри данъчната система и приходната част на бюджета?

Първо искам да поздравя НАП и Агенция „Митници“ за успешната работа и сериозната събираемост. Категорично се противопоставих на идеята за сливането на двете приходни ведомства. Радвам се, че премиерът Борисов се вслуша в думите ми. Вероятно помните, че поисках 6 месеца отсрочка на тази идея и поставяне на цели за събираемост на НАП и митниците. Премиерът явно се съгласи и го наложи като теза. До края на годината очаквам двете ведомства да работят по-добре.

Служители, които са компрометирани под една или друга форма, трябва да бъдат отстранени от системата, без да има възможност съдът да ги възстанови. Много е важно монтирането на измервателни уреди при производителите на акцизни стоки. При производителите на петролни продукти това вече е факт. Същото предстои и при тези на цигари и алкохол, защото е вписано в закона. Ще влезе в сила, след като получим необходимата нотификация от ЕК, че мярката е в съответствие с европейските норми. Това са важни стъпки за по-добра събираемост.