Тунелът под Шипка е проектиран така, че да не свърши много работа

Тунелът под Шипка, който се очаква да облекчи трафика по направление Север – Юг, е със съмнителен ефект, тъй като е „с ограничен капацитет за преминаване и проходимост“. Това заяви регионалният министър Иван Шишков по време на изслушване в Комисията по Регионална комисия в парламента.

Той със сигурност трябва да се изгради, но има съмнителен ефект.“

Министърът обясни, че е предвидено пътят да е двулентов, което ще създава неудобство на трафика. Допълнително за това допринася и обходът на Габрово, който също е с две платна. Освен това тунелът няма да прави връзка с разширената версия на магистрала Русе – Велико Търново, която трябва да стигне до Маказа.

Шишков посочи, че основният трафик ще мине през Прохода на Републиката, а не през Шипка.  

Не искам да коментирам дали ще имаме скоро проход под Шипка, но се активизираме за Прохода на Републиката и там ще е основният поток.“

Припомняме, че през март месец стана ясно, че тунелът ще се забави поне до 2027 г. заради грешка на Агенция „Пътна инфраструктура“ в ПУП-а. Стойността на проекта е над 358 млн. лв. с ДДС. Той се финансира със средства от ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.

Шишков обаче не е първият министър, който казва, че съоръжението е зле проектирано и посочва основният проблем в недостатъчните платна за движение. Бившият регионален министър Гроздан Караджов също не бе доволен от проекта, като дори имаше намерение да го стопира.

АПИ подписа договора за проектиране и строителсство с „Консорциум ПСВТ“ през юни миналата година по време на кабинета „Петков“. В консорциума водещ партньор е „Хидрострой“ АД, като влизат още „Пътни строежи Велико Търново“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД.

„Хидрострой“ и „Пътни строежи Велико Търново“ са собственост на Велико Желев – строителният бос, който бе арестуван преди месеци по сигнал за изнудване и побой на свой служител. Впоследствие бе освободен под парична гаранция от 20 хил. лв. „Хидрострой“ строи и лотове от магистрала „Хемус“ по порочните инхаус процедури, по които частни фирми са получавали огромни аванси.

Актове за незаконно строителство

Шишков се появи на комисия с няколко папки с издадени актове за незаконно строителство, от които 95 бр. по ЗУТ. Министърът не даде детайли за кои обекти са актовете, но най-вероятно са свързани с основните ремонти, правени по договори за текущо поддържане, както и с незаконно строителство по „Хемус“.

Припомняме, че Шишков бе обвинен от депутатите от 48-ото НС, че няма издадени такива актове, но в същото време иска да обяви обекти за 1 млрд. лв. за „търпими“ с промени в ЗУТ. Министърът изобщо не се е отказал от тази идея и подопечната на МРРБ ДНСК издаде актове за незаконно строителство на компании, строили лотове от „Хемус“, включително и на държавното „Автомагистрали“. По този начин държавата на практика санкционира сама себе си. Актовете се оспорват в съда от компаниите.

Настимир Ананиев (ПП-ДБ) поиска да знае дали са разплащани суми към фирмите за основни ремонти по договорите за ТРП. Шишков отговори, че са единствено разплатени тези „с елементи на основни ремонти“, защото иначе проблемът с пътния сектор щял да бъде огромен финансово.

Тези, които са категорично основни, заради, които бях предложил търпимостта, тези ремонти би трябвало да не са платени. Нямам информация да са платени“, заяви Шишков.

От думите му стана ясно, че в проектобюджета са предвидени 4 млрд. лв. за МРРБ. Министъът обаче не бе подготвен с разбивки. Въпреки това увери, че парите са предвидени за развитие на инфраструктурни обекти, индексация, ремонти.

Магистрала „Черно море“

Магистралата, която трябва да свърже Варна и Бургас, е в процедура за ОВОС, като се готви втора следа, за да се конкретизира трасето. Шишков отново заяви, че трябва да се мисли как да се финансира изграждането на всички магистрали в страната.

Вие сте хората, които трябва да се помислите как да се финансират тези магистрали – „Черно море“, „Рила“ и тунелът под Петрохан“, заяви Шишков.

Припомняме, че в подкаста на Economic.bg "Едно наум" Петър Мутафчиев, председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура коментира, че въпросните магистрали може да бъдат изградени със средства от тол системата, но само ако тя заработи ефективно. Останалите варианти минават през публично - частни партньорства или средства от акциз.