Турция намали ДДС за основните храни на 1%
Президентът Ердоган призова търговците да понижат цените, но икономистите не очакват положителен ефект върху инфлацията
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Economic.bg Турция понижава ставката на данък добавена стойност върху основните храни от 8 на 1% в опит да намали инфлацията. Това обяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в неделя. Според изчисления на икономистите на Reuters обаче това няма да окаже особено влияние върху инфлацията. Турската лира пък поскъпна за кратко в понеделник сутрин и се върна на червена територия.
Ердоган призова търговците да намалят цените си от понеделник, за да отразят промяната. Правителството също така ще създаде работна група за проверка на цените и мобилно приложение, за да помогне на гражданите да намерят най-евтините стоки, каза на събитието финансовият министър Нуреддин Небати.
През последната половин година лирата потъва постоянно, а инфлацията се ускорява, тъй като турската централна банка, по настояване на Ердоган, намали лихвените проценти с 500 базисни пункта в четири поредни срещи от септември 2021 г. През януари годишната инфлация се ускори до 48.7%, което е най-високото ниво, откакто Ердоган пое властта преди две десетилетия.
Според изчисления, цитирани от Reuters, намаляване на ДДС на основните хранителни продукти в Турция би трябвало да намали общата инфлация с едва 1.5 пр. пункта в рамките на два месеца. Очаква се обаче това намаление да коства на турския бюджет около 25 – 35 млрд. лири (около 1.8 – 2.6 млрд. долара).
Иначе след лекото си поскъпване с около 0.1% спрямо долара след отварянето на търговската сесия днес, към 10:30 ч. българско време лирата отново е надолу – с 0.7% и един долар се търгува за 13.579 лири.
Правителството предлага и нови евтини заеми за средни и високотехнологични фирми с лихва до 16%. Според оценките на Bloomberg среднопретегленият лихвен процент за заеми от търговски банки към началото на февруари е 22.7%. Правителството ще следи и използването на средствата, за да се увери, че те финансират производството и износа, в отговор на оплаквания, че компаниите преди са използвали такива кредитни пакети, за да купуват долари.
Министърът на икономиката отново призова турците да внесат своите спестявания от злато „под възглавницата“ - около 5000 тона - в банковата система.
„Това е еквивалентно на 250 - 350 млрд. долара. Част от това ще подкрепи централната банка и ще отговори на нуждите от чуждестранна валута“, каза той след среща с инвеститори в Лондон миналата седмица.
