Турската лира пропада въпреки призивите на Ердоган
Валутата се обезцени с 1.5% спрямо долара и вече е на невиждани в историята нива
~ 1 мин.
Георги Желязков
Въпреки призивите на президента Реджет Ердоган турските граждани да обръщат притежаваната от тях чуждестранна валута в местни пари, лирата достигна невиждано в историята си дъно. В сряда курсът долар/лира се срина с 1.5% до рекордните 3.5993 лири за долар. Като причина за обезценяването на турската валута анализаторите изтъкват терористичните нападения, политическите репресии и високата инфлация.
Пропадането на лирата започна след опита за преврат в Турция през юли, или по-скоро след репресиите, които правителството и президента Ердоган предприеха срещу много хора, обвинени в подкрепа за преварата. Стотици хиляди военни, полицаи, учители, лекари, университетски преподаватели и др. бяха арестувани или уволнени. Университети бяха затворени с оправданието, че там се извършва подривна дейност.
Освен политическият риск обаче Турция става все по-несигурна. Последното доказателство за това е атентатът в Истанбул на Нова година, когато терорист от групировката „Ислямска държава“ уби 39 души, а десетки бяха ранени в стрелба в нощен клуб.
Не на последно място е инфлацията. Данните за декември показаха, че цените в Турция са скочили средно с 8.5%, след като през ноември увеличението достигна 7%.
„Правителството в Анкара отдавна е осъзнало, че има риск от срив при местната валута, но упорито отказва да си направи правилните избори“, коментира за Financial Times анализатор от Commerzbank. Според него правителственият натиск върху централната банка да се избегне повишаването на лихвения процент ще усложни икономическия климат в страната.
Първите сигнали за влошаване се видяха през третото тримесечие. Тогава брутният вътрешен продукт на Турция се сви с 1.8%.
Пропадането на лирата започна след опита за преврат в Турция през юли, или по-скоро след репресиите, които правителството и президента Ердоган предприеха срещу много хора, обвинени в подкрепа за преварата. Стотици хиляди военни, полицаи, учители, лекари, университетски преподаватели и др. бяха арестувани или уволнени. Университети бяха затворени с оправданието, че там се извършва подривна дейност.
Освен политическият риск обаче Турция става все по-несигурна. Последното доказателство за това е атентатът в Истанбул на Нова година, когато терорист от групировката „Ислямска държава“ уби 39 души, а десетки бяха ранени в стрелба в нощен клуб.
Не на последно място е инфлацията. Данните за декември показаха, че цените в Турция са скочили средно с 8.5%, след като през ноември увеличението достигна 7%.
„Правителството в Анкара отдавна е осъзнало, че има риск от срив при местната валута, но упорито отказва да си направи правилните избори“, коментира за Financial Times анализатор от Commerzbank. Според него правителственият натиск върху централната банка да се избегне повишаването на лихвения процент ще усложни икономическия климат в страната.
Първите сигнали за влошаване се видяха през третото тримесечие. Тогава брутният вътрешен продукт на Турция се сви с 1.8%.
