Турската статистика отчете рязко намаляване на инфлацията
Заради благоприятен базов ефект през декември средното покачване на цените е само 64%
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
~ 2 мин.
Economic.bg Годишната инфлация в Турция се понижи до 64.27% през декември, показват официалните данни във вторник. Отчетеният от националната статистика резултат е под очакванията на анализаторите и се дължи благоприятния базов ефект, съобщава Reuters.
Неортодоксалната парична политика на президента Реджеп Тайип Ердоган за поддържане на нисък лихвен процент и произтичащата от това валутна криза тласнаха инфлацията до връх от 85.5% през октомври, преди леко да спадне през ноември.
Потребителските цени са се повишили с 1.18% на месечна база през декември, съобщи Турският статистически институт, което е под средната прогноза на икономистите, анкетирани от Reuters, за 2.7%. Очакванията им за годишна инфлация бяха за 66.8%.
Най-големият месечен ръст на потребителските цени се наблюдава в сектора на здравеопазването (5.91%), докато цените на основните храни и безалкохолни напитки са с 1.86% нагоре. Цените на транспорта се понижиха с 4.14%.
Базовият ефект, който доведе до спада на годишната инфлация през декември, е внушителният скок с 13.6% на месечна база в потребителските цени през декември 2021 г.
Въпреки галопиращата инфлация през цялата 2022 г. централната банка намали лихвения си процент с 500 базисни пункта от август до 9%, позовавайки се на икономическото забавяне. Облекчаването беше част от икономическата програма на Ердоган, даваща приоритет на износа, производството, инвестициите и заетостта.
След публикуването на данните лирата остана стабилна при 18.7255 за долар.
Лирата загуби 44% от стойността си спрямо долара през 2021 г., а по-голямата част от тази обезценка се случи по време на декемврийската валутна криза, предизвикана от понижението на лихвените проценти. Валутата загуби още 30% през 2022 г. и достигна исторически ниски нива.
Според проучването на Reuters инфлацията ще остане висока през тази година, завършвайки 2023 г. на ниво 43.2%, почти два пъти повече от прогнозираното от правителството и повишавайки перспективата за продължаващо напрежение в разходите за живот.
