Турция опитва да засили икономическите си отношения с Китай
Рано е да се каже обаче, че югоизточната ни съседка прави геополитически завой от Запада към Изтока
© ECONOMIC.BG / БТА
Утре турският президент Реджеп Ердоган заминава на посещение в Пекин
~ 2 мин.
Турският президент Реджеп Ердоган утре пристига в Пекин за среща с китайски си колега Си Дзинпин, тъй като двете страни се стремят да засилят икономическите и политическите си отношения в момент, когато и двете са в обтегнати отношения със САЩ, пише Deutsche Welle.
Турция е все по-отдалечена от Вашингтон и западните си съюзници заради различията как трябва да се действа спрямо Сирия, заради сделката на Анкара за покупката на руски противоракетни установки С-400 и заради упадъка на демокрацията в югоизточната ни съседка след неуспешния опит за военен преврат през юни 2016 г.
Влошаването на отношенията между Турция и САЩ подхрани спекулации от страна на някои наблюдатели, че Анкара може би променя баланса своите стратегически отношения, измествайки фокуса си от запад на изток. Показателно за това е предположението на Ердоган, че страната му би могла да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество – регионална организация за сигурност, в която влизат Китай, Русия и четири централноазиатски страни.
Същевременно продължаващият търговски спор САЩ-Китай съвпада с геополитическата борба между двете най-големи световни икономики за определяне на бъдещия световен ред.
Въпреки това осмата среща на Ердоган с Дзинпин от 2012 г. насам е по-скоро по икономическите въпроси и за разнообразяване на отношенията, а не част от стратегически завой към Изтока, смятат експертите.
„Отношенията на Турция с Китай не могат да заменят нейното съюзничество със САЩ или отношенията ѝ с Европейския съюз. Турция има много дълбоки и взаимноизгодни отношения със Запада”, коментира Алтай Атли, преподавател в Koc University в Истанбул, специализирал се в турско-азиатските отношения. Той добавя, че външната политика на Анкара цели да направи Турция международен играч, способен да развива отношения с всички държави, за разлика от Студената война, когато страната е била обвързана към Западния блок.
Кадир Темиз от истанбулския Sehir University смята, че макар Китай да се превръща във важна за Турция страна, отношенията им гравитират около общите интереси за развитието на икономическите връзки. „Техните най-големи различия са политически и геополитически. Тези различия вероятно ще излязат на преден план в бъдеще, ако те задълбочат икономическата си зависимост”, коментира той.
Турция е все по-отдалечена от Вашингтон и западните си съюзници заради различията как трябва да се действа спрямо Сирия, заради сделката на Анкара за покупката на руски противоракетни установки С-400 и заради упадъка на демокрацията в югоизточната ни съседка след неуспешния опит за военен преврат през юни 2016 г.
Влошаването на отношенията между Турция и САЩ подхрани спекулации от страна на някои наблюдатели, че Анкара може би променя баланса своите стратегически отношения, измествайки фокуса си от запад на изток. Показателно за това е предположението на Ердоган, че страната му би могла да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество – регионална организация за сигурност, в която влизат Китай, Русия и четири централноазиатски страни.
Същевременно продължаващият търговски спор САЩ-Китай съвпада с геополитическата борба между двете най-големи световни икономики за определяне на бъдещия световен ред.
Въпреки това осмата среща на Ердоган с Дзинпин от 2012 г. насам е по-скоро по икономическите въпроси и за разнообразяване на отношенията, а не част от стратегически завой към Изтока, смятат експертите.
„Отношенията на Турция с Китай не могат да заменят нейното съюзничество със САЩ или отношенията ѝ с Европейския съюз. Турция има много дълбоки и взаимноизгодни отношения със Запада”, коментира Алтай Атли, преподавател в Koc University в Истанбул, специализирал се в турско-азиатските отношения. Той добавя, че външната политика на Анкара цели да направи Турция международен играч, способен да развива отношения с всички държави, за разлика от Студената война, когато страната е била обвързана към Западния блок.
Кадир Темиз от истанбулския Sehir University смята, че макар Китай да се превръща във важна за Турция страна, отношенията им гравитират около общите интереси за развитието на икономическите връзки. „Техните най-големи различия са политически и геополитически. Тези различия вероятно ще излязат на преден план в бъдеще, ако те задълбочат икономическата си зависимост”, коментира той.
