Учени предлагат план 50/30 за блокиращи мерки срещу коронавируса

Петдесет дни строги блокировки, последвани от 30 дни с облекчени мерки - това би могло да бъде ефективна стратегия за намаляване на смъртността от Covid-19, като същевременно се гарантира известно ниво на икономическа защита, твърдят учени.

В подкрепено от ЕС проучване, публикувано в сряда, група от изследователи от девет държави правят симулации за това как различните стратегии за блокиране ще повлияят на разпространението на коронавируса.

В момента има почти 5 милиона случая на Covid-19, потвърдени в световен мащаб, с над 300 000 смъртни случая, сочат данни, събрани от университета "Джонс Хопкинс".

Много правителства наложиха някаква форма на блокировки, за да смекчат предаването на вируса. Но създателите на политики по света сега изчисляват начини за постепенно премахване на тези мерки, тъй като пандемията тежи силно върху икономическата активност.

В своя доклад учените стигат до извода, че алтернативен, по-ефективен подход може да бъде редуване на по-строги мерки с интервали от спокойна социална дистанция. Ефективните стратегии за тестване, проследяване на контакти и изолация, както и усилията за защита на най-уязвимите общества, ще бъдат последователно запазени.

Те моделират няколко различни сценария в 16 държави, включително Австралия, Мексико, Белгия, Южна Африка и Нигерия.

В първия сценарий не са наложени мерки за смекчаване или социално дистанциране. Във всяка отделна държава се стига до това, че броят на пациентите, които се нуждаят от лечение в интензивни отделения, бързо и значително надвишава наличния капацитет. В крайна сметка това би довело до смъртта на 7.8 милиона души в страните, включени в анализа, казаха изследователите, а продължителността на епидемията ще бъде почти 200 дни в повечето страни.

Вторият сценарий моделира цикъл от 50-дневни „мерки за смекчаване на последиците“, последвани от 30-дневен период, когато тези мерки са облекчени. Анализаторите определят смекчаващите мерки като стратегии, които постепенно намаляват броя на новите инфекции, като социално дистанциране, хигиенни правила, изолиране на хората с вируса, затваряне на училища и ограничаване на големи обществени събития. Тези мерки не включват пълно блокиране.

Този сценарий вероятно ще намали т.нар. R коефицииент - честотата на възпроизвеждане на вируса - до 0.8 във всички страни, показа проучването. Въпреки че той се оказва ефективен за първите три месеца, след първия период на релаксация учените открили, че броят на пациентите, нуждаещи се от интензивно лечение, ще надхвърли болничния капацитет. Това би довело до 3.5 милиона смъртни случая в 16-те страни, използвани в симулацията, като пандемията ще продължи около 12 месеца в страните с висок доход и поне 18 месеца в другите държави.

Изследователите моделират и трети сценарий, който включва цикъл на по-строги „мерки за потискане“ в продължение на 50 дни, последван от 30-дневен период на релаксация. Мерките за потискане са определени като такива, водещи до по-бързо намаляване на броя на новите инфекции, постигнато чрез прилагане на строги мерки за блокиране в допълнение към други мерки за смекчаване.

В третия, най-строг сценарий, R коефициентът ще бъде намален до 0.5 и ще поддържа търсенето на интензивно лечение в рамките на националния капацитет във всички страни, заключават учените. Тъй като все повече хора ще останат податливи на заразяване с вируса в края на всеки цикъл, пандемията обаче ще бъде удължена и ще продължи повече от 18 месеца във всички страни.

Но смъртността на Covid-19 по време на пандемията ще бъде значително намалена при този сценарий, като се очакват малко над 130 000 смъртни случая в 16-те държави.

Изследователите отбелязват, че отделните страни трябва да определят за себе си колко дълго ще продължи продължителността на интервалите, за да отговаря на техните вътрешни нужди и удобства.

Непрекъснатата тримесечна стратегия за строги мерки за потискане би била най-бързият начин за прекратяване на пандемията, като повечето страни могат да намалят новите случаи до почти нула при този сценарий, казват учените.

Междувременно, ако непрекъснато се прилагат по-свободни стратегии за смекчаване, ще са нужни малко повече от шест месеца, за да паднат новите слуачи на болестта до нула.

Раджив Чоудури, световен здравен епидемиолог от Университета в Кеймбридж и водещ автор на доклада, каза, че третият сценарий - редуване на строги мерки с периоди на релаксация - може да позволи на населението да „диша“ на интервали.

„Това би могло да направи това решение по-устойчиво, особено в районите с бедни ресурси“, каза той.

Оскар Франко, директор на Института за социална и превантивна медицина в университета в Берн в Швейцария, добави, че изследванията предоставят стратегически вариант за държавите да контролират по-добре Covid-19.

„Няма прост отговор на въпроса коя стратегия да изберем“, казва той. „Държавите - особено страните с ниски доходи - ще трябва да преодолеят дилемата да предотвратят смъртта, свързана с Covid-19, и провала на обществената здравна система с дългосрочния икономически колапс и трудности.“

МВФ предупреди, че светът е напът към най-дълбоката рецесия след 30-те години на миналия век заради пандемията от коронавирус, прогнозирайки, че глобалната икономика ще се свие с 3% през тази година.