Пазари
Учени създадоха жив хард диск
Изследователите вече могат да зареждат до 100 байта в клетките
~ 1 мин.
Учени от Харвардския университет са открили начин да превръщат живи клетки на бактерии в микро хард дискове. Изследването на екипа, воден от генетиците Сет Шипман и Джеф Нивала, е публикувано в научното списание Science. Специалистите са открили начин да складират около 100 байта информация в живи клетки. Досега тази възможност бе ограничена до 11 бита (над 70 пъти по-малко).
Авторите на изследването посочват, че във всяка клетка може да се съдържа различен тип информация, като например компютърен код или дори част от литературно произведение.
Технологията се базира на естествения имунитет на организма. Учените създават фалшив вирус, „зареден“ с информация. Когато клетките на имунната система засекат вируса, те го атакуват и откъсват част от ДНК-то на вируса. При нормални обстоятелства това е начинът, по който се изгражда имунитет – клетките вече познават вируса и лесно се справят с него при следваща атака. В този случай обаче откъснатото парче ДНК всъщност са данните, които учените искат да заредят в клетките на организма (в случая бактерии). Теоретично информацията дори би трябвало да се предава по наследство, пише научното издание.
Засега практическото приложение на откритието изглежда далечно. По време не изследванията са се появили усложнения и не всички бактерии са успели да абсорбират данните в цялост. Шипман е открил обаче, че бактериите складират получената информация последователно. Така че предавайки съобщението парче по парче, дори и да не е абсорбирана цялата информация, чрез генотипизиране на голям брой клетки, съобщението може да бъде получено.
Авторите на изследването посочват, че във всяка клетка може да се съдържа различен тип информация, като например компютърен код или дори част от литературно произведение.
Технологията се базира на естествения имунитет на организма. Учените създават фалшив вирус, „зареден“ с информация. Когато клетките на имунната система засекат вируса, те го атакуват и откъсват част от ДНК-то на вируса. При нормални обстоятелства това е начинът, по който се изгражда имунитет – клетките вече познават вируса и лесно се справят с него при следваща атака. В този случай обаче откъснатото парче ДНК всъщност са данните, които учените искат да заредят в клетките на организма (в случая бактерии). Теоретично информацията дори би трябвало да се предава по наследство, пише научното издание.
Засега практическото приложение на откритието изглежда далечно. По време не изследванията са се появили усложнения и не всички бактерии са успели да абсорбират данните в цялост. Шипман е открил обаче, че бактериите складират получената информация последователно. Така че предавайки съобщението парче по парче, дори и да не е абсорбирана цялата информация, чрез генотипизиране на голям брой клетки, съобщението може да бъде получено.
