Ударно харчене на бюджета през септември

Средномесечният разход на бюджета досега беше от порядъка на 2,5 млрд. лв. Но вече има знак, че през септември са изхарчени 3,255 млрд. лв. и това увеличение не се дължи на разходите за еврофондове, т.е. повишението е заради текущи разходи. Независимо от планираното, страната може да надхвърли прага на бюджетния дефицит, заложен от маастихските критерии. Това заяви икономистът и бивш министър на финансите Любомир Дацов, цитиран от БГНЕС.

По думите му данните на НСИ показват, че ръстът на БВП за тази година, а сигурно и за следващата, идва и ще идва от ръста на вътрешното потребление, което включва и държавното потребление. "Това не е учудващо - ако погледнем самите планове за изпълнение на бюджета за 2015 г., ще видим съвсем неоправдан стремеж към разходи или липса на контрол върху тях, което е съществен проблем. 2015 г. беше много добра година в сравнение с предходните и, за съжаление, с предстоящите. ", смята икономистът.

Според него в своете анализи правителството се е придържало към макроикономически сценарии с по-високи дози оптимизъм. Ако обаче се запазят тенденциите в световен мащаб – ситуацията в Китай, свиването на германската икономика, която е ключов за страната ни партньор, можем да очакваме свиване на износа и по-нисък растеж, прогнозира Дацов.

Проблемът идва от разходната част на бюджета за тази и следващата година. „Смятам, че приходите са оценени относително нормално, прогнозата като цяло е коректна. Но пък стратегиите в разходната част и за дефицита са проблемни. Лошото е, ако се сбъднат страховете и съмненията за намаляване на икономическия растеж, да се окажем без буфери. Забележете, че още тази година се отива към дефицит над 3% и трудно се обяснява, ако на национално ниво до август месец са похарчени 20 млрд. лв., защо трябва да се изразходват още 14 млрд. лв. за 4 месеца. Дори и да се допусне, че това е заради ситуацията с еврофондовете и финансирането от националния бюджет в опит да бъдат спасени средствата, които остават, защо се постъпва по този начин?”, допълни икономистът.

Той видя сериозна слабост в тригодишните бюджетни прогнози– „опитват се колкото е възможно по-малко да структурират информацията, така че всеки, който се занимава с тази материя,е принуден да въвежда цифри на ръка, а някои данни - като разходите по функции, таблиците, изобщо липсват.”