Управляващите компенсират „Лукойл“ с 360 млн. долара

Българските депутати гласуваха в понеделник отпадането на дерогацията за руския петрол – шест месеца преди планираното по-рано. Това се случи на фона на недоволството, че мярката носи стотици милиони на руския президент Владимир Путин да води войната си в Украйна, пише POLITICO в свой материал по темата.

Правната промяна дойде, след като самото издание разкри миналия месец, че България е позволила на милиони барели московски петрол да достигнат до притежавана от Русия рафинерия, която след това е изнасяла различни рафинирани продукти в чужбина, включително в страни от ЕС.

Миналата година Брюксел наложи забрана за целия блок върху вноса на руски суров петрол по море, но предостави на София изключение, целящо да защити местните потребители от високите цени на горивата.

Вместо това, вратичката е спечелила приблизително 983 милиона евро за Кремъл чрез производствени и експортни такси от февруари насам. Тя също така генерира почти 500 милиона евро печалби за собственика на рафинерията „Лукойл“ – най-голямата руска частна петролна фирма, според класифициран анализ, изготвен за българския парламент и видян от POLITICO.

В шумна парламентарна сесия в понеделник, която започна с физически сблъсъци между проруската партия „Възраждане“ и ДПС, водената в момента от санкционирания за корупция от Вашингтон Делян Пеевски, българските депутати гласуваха в подкрепа на предложението за прекратяване дерогацията от март, вместо предишния самоналожен краен срок 31 октомври. Депутатите също се съгласиха да спрат квотите за износ от притежаваната от „Лукойл“ рафинерия от 1 януари.

Все пак новият закон не успя да затвори втора вратичка, която позволи на България да внася милиони барели непреработен руски суров петрол над лимита от 60 долара за барел, определен от ЕС и неговите съюзници от Г-7, за да намалят допълнително бюджетните приходи на Русия.

Макар и законна, мярката е финансирала военния бюджет на Кремъл с допълнителни 430 милиона евро преки данъци, между август и октомври, съобщи POLITICO миналата седмица. Кирил Петков, който контролира една от двете партии в сегашната управляваща коалиция – „Продължаваме промяната“, каза по-рано, че ще окаже натиск върху правителството да затвори ценовите ограничения. В крайна сметка не спази това свое обещание.

Въпреки дипломатическите призиви да се предприемат действия по този въпрос, българският министър-председател Николай Денков в петък посочи, че правителството няма да се занимава с възможността „Лукойл“ да купува руски петрол над определения таван.

Най-добрият начин да се затвори тази правна празнина е да се прекрати преждевременно дерогацията за България, каза премиерът пред POLITICO в кулоарите на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел.

Това означава, че Русия може да получи още 150 милиона евро преки приходи, преди дерогацията да приключи през март, според нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван в понеделник.

Все пак Петков каза пред POLITICO, че преждевременното прекратяване на дерогацията ще струва на правителството 700 милиона евро загубени данъчни приходи.

Според Мартин Димитров от ЦИД България с вчерашното гласуване депутатите на практика компенсират „Лукойл“ за ранното вдигане на дерогацията с минимум 360 милиона долара.

Той обяснява, че с гласуването от вчера се позволява на руската компания да превърне по-големите запаси в размер на 4 – 5 милиона барела в горива и да ги продаде както в страната, така и да ги изнесе през 2024 г.

В параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби Агенция „Митници“ се задължава да инвентаризира количествата нефт внесени от Русия преди края на 2023 г., както и на вече преработените и складирани горива от руски произход. Съхраненият руски нефт и готови горива могат да бъдат преработени и изнесени към страни извън ЕС“, пише той в профила си във Facebook.

Владимиров обяснява, че изключението важи за бензин А92 (Код: 27101241), който е с ниско октаново число и не може да се реализира директно на европейския пазар. Нискооктановият бензин обаче може да се преработи до високооктанов и да се реализира на българския пазар.

От тези преработени горива 1 милион барела вероятно ще бъдат изнесени под формата на нискооктанов бензин за открито море (в гръцки и малтийски води) и ще бъдат претоварени на други танкери за продажба в САЩ, Африка и Азия. Износът на нискооктанови бензини, произведени от руски нефт, ще донесе 360 милиона долара допълнителни приходи на Лукойл през 2024 г.“, изчислява Владимиров.

Втората вратичка в закона е липсата на ограничение за внос на руски суров нефт между 1 януари и 1 март на цени над 60 долара за барел. „Ако приемем, че „Лукойл“ ще внесе около 3.5 милиона барела руски нефт през първите два месеца на новата година, то компанията ще генерира допълнителни данъчни приходи за Кремъл от около 168 милиона долара само от експортни такси“, пише още експертът.

Вносът над тавана през втората половина на 2023 г. заличава свръхпечалбата на Лукойл, основана на по-евтината суровина преди август 2023 г. Тъй като средната цена на вноса на руски суров петрол след август 2023 г. се повишава, за да достигне паритет с цената на алтернативните суровини, окончателната годишна печалба на Лукойл за 2023 г. ще се свие значително от размера на предварително обявената печалба, върху която е дължан и авансово внесен данък. По този начин България най-вероятно ще трябва да възстанови авансовото плащане на данъци в размер на 400 милиона лева на руската компания през следващата година.