В бюджет 2015 има редица притеснителни неща

- Г-жо Николова, какви са основните сигнали, които дава бюджет 2015?

Силно притеснително е, че в него липсва амбициозна цел за съкращаване на дефицита. Относително бавни и малки са и стъпките за овладяването на сериозното отрицателно бюджетно салдо, което бе заложено в бюджета за тази година. Друго, което изключително ни притеснява е, че реално не се започват никакви реформи. Оправданието за липсата на време според нас не е достатъчно. Би могло да се изпрати поне сигнал и да се поеме ангажимент за евентуална ревизия в положителна посока в средата на годината, след като вече са разработени конкретните планове за реформи в най-наболелите сфери. Това би бил един изключително положителен сигнал, защото в новата история на България  не е имало положителна ревизия на бюджета, а именно в посока свиване на разходите и намаляване на дефицита. 

Обикновено ревизиите са в негативна посока – влошаване на основните бюджетни показатели. Третото, което ни тревожи е, че за пореден път се погазва Законът за публичните финанси. Той вече бе нарушен с актуализацията на бюджета за тази година, със забавената процедура за 2015 г. и виждаме, че и основните показатели в проектобюджета на Министерски съвет са далеч по-високи от лимитите, разписани много ясно в главата за фискалните правила на Закона. Това всъщност се отнася за всички основни фискални правила, свързани с дефицита в консолидирания бюджет, който е на касова основа, и за този на начислена, а и за така наречения структурен дефицит. Така например по консолидираната програма касовият дефицит е 3% от БВП, а по закон не би трябвало да бъде повече от 2%.

- За какво говори символичният темп на планиран спад в бюджетния дефицит от около половин процентен пункт годишно в средносрочен план?

По-лошото е, че в средносрочен план също не се предвижда „изчистване“ на тези дефицити, както би трябвало да бъде, ако спазваме закона. Според него, ако има дефицит, който се предвижда за следващата година, трябва със средносрочната рамка да се предвиждат конкретните стъпки и срокове, в които този дефицит да се нулира или да се превърне в положително салдо. 

Само че, това което виждаме в средносрочната бюджетна рамка е запазване на дефицитите до 2017 г., както на касова, така и на начислена основа. Същото се отнася и за структурния дефицит. Това погазване на закона показва отказ от фискална дисциплина, което беше основния ангажимент и сигнал, излъчен с приемането неотдавна на този закон и залагането на отделна глава за фискалните правила. По-малко от година, откакто този закон влезе в сила (от началото на 2014 г.), той се нарушава на няколко пъти.

- Не се ли обезсмисля съществуването на подобно законодателство, след като то не се спазва и няма механизъм, който да наложи това?  

Да, това е всъщност големият недостатък на закона, а именно, че не са предвидени санкции. Ние неотдавна направихме едно изследване за фискалните правила в различни страни от Европейския съюз - как те са разписани и как се прилагат. Вижда се, че много често са придружени от конкретни механизми за коригиране и санкциониране на изпълнителната власт и законодателя при неизпълнение на фискалните правила. Може би е време да се приложат подобни практики и в България. Отговорността за предлагането на такъв бюджет стои в Министерски съвет и би трябвало той да носи съответната административна санкция. 

Освен това, би трябвало да се заложат конкретни механизми за корекция на дисбалансите. С други думи, ако има временни отклонения, по обективни причини, от разписаните в закона лимити, тогава много ясно да са разписани стъпки, по които да се направят съответните корекции. Механизмът на така наречената процедура по свръхдефицит на Европейската комисия би могла да служи като отправна точка в тази насока, тъй като тя е ясна и с конкретни изисквания към националното правителство за овладяване и постепенно изчистване на този дефицит. В тази процедура са предвидени конкретни парични санкции за държавата, която попада в нея. Може да се мисли за подобна мярка под формата на заделянето на някакъв резерв. Персоналната отговорност от министъра на финанси, от министър-председателя, според мен би била решение, тъй като в момента реално никой не носи отговорност и никой не следи за спазването на този закон.

В резултат от тази средносрочна рамка, предложена от правителството, всъщност проблемът с рязкото натрупване на държавния дълг през последните две години остава. Той няма как да се изчисти, предвид това, че предвижданите дефицити за следващите три години са значителни. Публичният дълг се предвижда да остане в рамките на 30% от БВП до 2016 г. и да намалее до 28% през 2017 г., ако се сбъдне прогнозата за икономическия растеж.

- Какъв е реалният потенциал за съкращаване на дефицита в средносрочен план?  

Това, което наблюдавахме в периода 2010-2012 г., и което би могло да служи за ориентир за сегашната ситуация е, че тогава в рамките на само две години успяхме да свием дефицита с 3,5% от БВП. Трябва да се има предвид дори, че 2010 и 2011 г. бяха много по-тежки от макроикономическа гледна точка - възстановяването на трудовия пазар изобщо не беше започнало, а икономиката растеше с по-бавни темпове от тези през настоящата година. Реално 2010 г. бе най-тежката за бюджета и ситуацията в момента не е сравнима от макроикономическа гледна точка. 

Въпреки това, в момента имаме дефицит, почти равен на този от 2010 г. - 3,7 срещу 3,9% от БВП. Ако тогава сме успели да свием отрицателното бюджетно салдо с 3,5%, защо да не можем да успеем и сега? През 2014 г. имаше „избухване“ на разходите в редица сфери като МВР и здравеопазването - бюджетът на НЗОК бе ревизиран на два пъти с 225 и 100 млн. лв., без срещу това да стои реформа и по-добра публична услуга. Това е представлява наливане на пари в едни огромни „черни дупки“, които колкото повече ресурс приемат, толкова по-големи стават.  

- Доколко бюджетът за следващата година следва политиката на предходните?

Да, реално се запазва статуквото и не се търси дори началото на реформи. За нас е пределно ясно, че в рамките на няколко седмици няма как да се запишат детайлни планове за реформи във всички проблемни сфери, но поне може да се поеме ангажимент и да се подаде сигнал, че това ще се направи в следващите няколко месеца. Не виждаме това по никакъв начин и не си личи въобще мислене в тази посока, имайки предвид цялостната средносрочна бюджетна рамка.

- Какви са причините за това?

Причините предполагам са комплексни. Все пак имаме много широко коалиционно правителство, в което има представителство на партии от целия политически спектър, които имат различни виждания за това какви икономически политики трябва да се водят. Това вероятно ограничава възможностите за по-сериозни реформи, тъй като тях е необходима силна политическа воля и единно политическо мислене, което се постига по-трудно при координиране между четири партньора. Това ще е и големият тест за това правителство и волята му да прокара поне няколко ключови реформи.

- В кои сектори съществува най-голям потенциал за ограничаване на разходите?

Преди няколко дни представихме така нареченият Алтернативен бюджет, който стана запазена марка на Института в дванадесет поредни години. В него показваме, че могат да се съкращават разходи, намаляват данъци и въпреки това да се води разумна фискална политика и запазват ниски нива на дефицит и дори нулирането му през 2017 г. Една от сферите, където очевидно има много сериозно изразходване на средства е редицата субсидии от бюджета. Според нас би било разумно да се помисли за премахване на националните доплащания и държавната помощ за земеделците. 

Нашите анализи показват, че с увеличаване на субсидиите, брутната добавена стойност в сектора спада, тъй като стимулите са грешни, а именно да се инвестира в производства с по-ниска добавена стойност - зърнени и технически култури за сметка на животновъдство и зеленчукопроизводство. Тази стъпки би била, както от помощ на бюджета, така и ще преустанови разпръскването на публични средства към малка група заинтересовани лица. Тази група успява засега да издейства определени облаги за себе си за сметка на всички данъкоплатци. През последните години аграрният сектор се свива, но получава все повече финансиране от бюджета.

Друга мярка, която е крайно време да се предприеме е функционалните анализи, които се правят периодично и за които има редица обществени поръчки, да започнат да се прилагат. Те служат за оптимизирането на конкретните администрации и показват каква е нуждата персонал и ресурс за определени дейности. Това, което виждаме е, че те се правят, но след това потъват и не се прилагат. На тяхна база може да започне свиване на текущите разходи в публичния сектор, като важното е, че при този подход не се прави механично орязване на разходите, например с 10% на всяко ведомство.

Трябва да се излезе от рамките на сегашното мислене за приватизацията, а именно, че тя вече е приключила и няма какво да се раздържавява. Да се прегледа забранителния списък с държавни компании, които по някаква причина са попаднали в него. Редовно правим негов анализ и там се виждат В и К дружества, множество странни компании със странни функции, например видеозапис, кино, т.е. неприсъщи на държавата функции. Енергетиката също не трябва да е „свещена крава“ от тази гледна точка. Там посоката в Европа е към продължаване на либерализацията, конкуренция в сектора и частни оператори, така че ние също трябва да участваме в този процес. 

Приватизацията може да спомогне за понижаване нивото на дълга, финансирайки дефицита. Начинът на раздържавяване през последните години всъщност дори спомагаше за намаляване на дефицита, тъй като преминаваше през Държавната консолидационна компания, чийто дивидент отива в бюджета. Трябва да се подобри цялостното управление на държавната собственост, където приватизацията е само един от начините. В общия случай държаните сгради, гори, земи и други активи се управляват крайно неефективно. Големият проблем е, че може би никой в държавата не знае колко точно е нейната собственост.

През последните години отсъства един малко по-регионален поглед в политиките. Смятаме, че това може да се постигне с фискална децентрализация и създаване на реални стимули на общините да работят за повече инвестиции и работни места. По-удачно е това да се случи с подоходния данък – например една пета от събраната от него сума в една община да се връща обратно в нея. Възможно е да се постави условие в първите години от действието на мярката средствата да се използват за капиталови разходи, за да има гаранция, че ще се насочат за дългосрочното развитие на регионите. Регионалните изследвания, които подготвяме от няколко години показват, че местните власти нямат никакъв стимул да привличат частни инвестиции и насочват всичките си усилия към усвояване на европейски фондове, където проектите в много от случаите са със спорна ефективност за дългосрочния потенциал за развитие на един район.

- Считате ли, че този път бюджетните приходи са прогнозирани реалистично?

От гледна точка на приходите този път виждаме едно по-консервативно планиране, особено на фона на бюджета за 2014 г. Това е окуражително и добре дошло. Още при приемането на бюджета за тази година на всички наблюдатели беше пределно ясно, че приходната част е прекалено амбициозна и няма как да бъде изпълнена. Това което виждаме е отражение на поуката от 2014 г. и залагане на умерени нива на приходите и тяхното нарастване.

- Прогнозите за макроикономическите индикатори бяха един от най-слабите аспекти на бюджет 2014. Как оценявате очакванията на финансовото министерство за следващата година?

Ние сме по-скоро по-големи оптимисти от правителството, тъй като смятаме, че в момента тенденциите по отношение инвестициите и новите работни места са по-скоро положителни. Големият рисков фактор е политическата стабилност. Бихме могли да постигнем по-висок растеж от заложения в бюджетната рамка, ако политическата обстановка се стабилизира. През последните години наблюдавахме през последните две години е замразяване на редица инвестиционни проекти, именно с този аргумент. Тук говорим за частни инициативи.

В момента на пазара на труда има много сериозно раздвижване, каквото не сме имали през последните пет години. Той излиза от кризата и създава и то с размах работни места – около 50 хил. работни места имаме повече през третото тримесечие, след около 40 хил. за предишните две. Това е трайна тенденция през цялата година и ако не се пречи с тези грешни политики за продължаващо увеличаване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, има положителни сигнали, че икономиката ще продължи да нараства с над 1% и през следващата година.

Правителството прогнозира свиване на инвестициите, което е в унисон и с очакванията на Европейската комисия, но се дължи на по-малкото публични инвестиции, поради невъзможността веднага да стартират всички програми от новия период. По-важният фактор са частните инвестиции и при посещенията ни в различни региони забелязваме успокояване на условията и повишаване на инвестиционната активност. Например в Пловдив има много сериозен инвеститорски интерес през тази година. Ако тази тенденция се запази, то икономиката може да нарасне със сходен на тазгодишния темп, а именно между 1 и 1,5%.

Дефлацията в България не е проблем за икономиката, а дори благоприятства потреблението, но представлява предизвикателство пред изпълнението на бюджета. Основният въпрос при ценовото равнище идва от вносната инфлация и двата основни фактора, които влияят по линия на международните цени – петролът и зърното. Те, заедно с вътрешния ефект на регулираните цени, бяха в основата на дефлацията през тази година. Очакванията са за по-нататъшно намаление на цените на петрола и те са заложени в бюджетната прогноза, но е възможно спада се окаже по-голям. От друга страна вътрешното потребление отбелязва сериозно раздвижване, което е предпоставка за вътрешна инфлация. Доходите и заетостта също се покачват. Най-вероятно инфлационен натиск през 2015 г. ще окаже и ново поскъпване на електроенергията, но тепърва тези решение предстоят. Въпросът е как ще се балансират тези фактори, но според мен ще имаме положителна инфлация в рамките на заложената в бюджета.