В градината на рая

Тихомир Трайков е земеделски производител от Полски Тръмбеш. За него градинарството не е просто начин за препитание, то е неговият живот. И дори само да усетите вдъхновението в гласа му, ще разберете защо зеленчуците, които произвежда, имат съвсем различен вкус. Създал е групата „Градината ни-градинарство – нашият малък рай“. Ето защо:

Ползвам директни сортове семена, тъй като от тях поникват устойчиви растения. От 20-ина години се води целенасочена политика да се наложат само хибридни сортове. И вече малцина имат запазени семена от онова, което преди години растеше в личните градини. Сортовете, които нашите баби и дядовци отглеждаха в миналото, нямат аналог. Те са приспособени към нашите условия, към нашата земя със специфичните гъбички и бактерии в нея. Но ако искате да си купите семена, предлагат се основно хибридни сортове, и то на доста висока цена. Въпросът е защо да ставаме зависими и всяка година да си купуваме семена? В България почти няма семепроизводство, а тези, които произвеждат, предлагат също хибридни сортове. От тези хибриди не може да се запазят годни семена и се налага да купуваме за всяка следваща реколта. Това е

търговска политика

От опит зная, че растенията от хибридните сортове боледуват много, искат специална грижа, а старите сортове са климатично приспособени и са лесни за отглеждане. Тези факти ме накараха да се замисля и да създам групата „Градината ни-градинарство – нашият малък рай“. В нея говорим за чистата храна и щадящия начин на производство.

Може да се каже, че съм потомствен градинар. Някога дядо ми пет години е упражнявал тази професия в Чехия. Освен това той беше бъчвар, също и пощальон. Беше доста работлив. От него научих, че в земеделието може да се мине и без химикали. Опитвах да го убедя, че сега има нови болести, промени в климата… В отговор на това той ме водеше да видя неговите чушки и домати. Примерът му беше неоспорим. Така и аз чрез своя пример показвам какво е възможно да се прави. По този начин хората се учат да ценят и да

пазят старите сортове

България е родина на градинарството. Разпространили сме това знание в Европа и по света. Време е да си дадем сметка какво умеем, какъв потенциал имаме.

Вече седма година съм земеделски производител в Полски Тръмбеш. В началото пристъпих с много страх и съмнения дали ще съумея да се справя. С малко площ успявам доста да произведа и хората търсят това, което правя. Имам амбиции за постепенно разрастване на стопанството.

Преди това опитах с други професии. Няколко години правих дървени къщи в Англия, но реших да се върна, за да създам семейство. Поправях компютри, после бях във фирма за окабеляване, интернет и телевизия. Но избрах градинарството. Сега се занимавам с това, което обичам. То е като влюбване. Промени ме из основи и дори ми помогна да се излекувам от хронични проблеми, които си носех от дете. Вече живея по нов начин.

Придържам се към правила в отглеждането на растенията, каквито са спазвали предците ни. Имам торбичка със семена, вместо рало и кон работя с машинка за фрезоване. Ползвам и съвременни биопрепарати, изработвани от мои приятели – например, специално каменно брашно. Промени се и моето

разбиране за земеделието

Агрономството се стреми да премахне бактериите в почвата, а ние се стараем да ги увеличим, тъй като растенията ги всмукват в корените и се хранят с тях. Полезните бактерии засилват растенията и има способи за приготвянето на такива необходими хранителни вещества. Мой приятел се занимава с наука и той ме въведе в тези нови открития, свързани с биологичното земеделие. Убеждавам го да се завърне от чужбина и тук да продължи с научните си разработки в полза на българското земеделие. Дано скоро да направи крачката.

Когато растенията са здрави, даряват с много плод. Но градината изисква пълно отдаване. Хубаво е всеки да се занимава с растениевъдство, стига да има малко земя на разположение. Тази работа

носи здраве

Една малка градинка може много да се отблагодари и човек целогодишно да се изхранва от нея, ако се научи как добре да я гледа. Тази чиста храна няма аналог в магазина, тя е и с доста по-различен вкус. Нека хората да опитат да си я произведат сами. Не на всеки ще хареса да се занимава с това, но със сигурност ще има такива като мен, за които връщане назад няма да има.

Направих вкопани оранжерии с повдигнати лехи, под които слагам слама и тор и по този способ не се налага отопление в студените месеци, при положение че температурите не паднат рязко надолу, както беше тази пролет. Тогава отоплявах с ракетна печка на дърва. Това е скъпо удоволствие, което изисква непрестанно обгрижване, за да се поддържа постоянна влажност на въздуха. Иначе растенията загиват. Те са като бебета, докато пораснат и стане възможно да бъдат засадени в градината. Препоръчвам поливането да става с капкова система на напояване. Направиш ли я веднъж, това е голямо улеснение, защото не изисква грижи, работи самостоятелно и не се губи време за поливане.

Опитах с...

разширение на производството

като ползвах работници. Наех 16 дка площ и с 10-ина души исках да правя сезонни кошници, които да изпращам на абонаментен принцип на 500 семейства. Градината вървеше добре, но наетите хора работеха с огромно нежелание. Само една възрастна жена правеше всичко с мерак. Трябваше да съм като постоянен надзирател. Това и растенията го усещат. Една работа прави ли се с нежелание, тя не се получава добре. Затова ще кажа,  че в земеделието въпросът с работната сила е труден за решаване.

Текстът е част от бр. 109 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.