В какво състояние е фискалният резерв след Асен Василев

За Фискалния резерв на България се заговаря обикновено в два случая – когато той намалее драстично и когато се сменя власт. Често двете се оказват свързани. Дискусията бе отворена отново при смяната на Асен Василев с новия финансов министър Людмила Петкова. При своеобразния отчет за свършеното вече бившият ръководител на финансовото ведомство се похвали, че оставя „стабилен фискален резерв“ от 9.9 млрд. лв. Няколко часа по-късно обаче Петкова „поправи“ изказването му и внесе яснота – Фискалният резерв към 8 април е в размер на 6.689 млрд. лв., а 9.9 млрд. лв. е бил към 29 март.

Спадът с около 3 млрд. лв. не бе обяснен изчерпателно от новия финансов министър. Тя уточни, че 1.6 млрд. лв. са отишли за погасяване на дълга на "Топлофикация София" към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг. За останалите средства ще ѝ е нужен „по-подробен анализ къде са отишли“, като е „възможно“ част от тях да са отишли и за пенсии, които се изплащат от 8 април.

Съпоставени данните към 8 април показват, че фискалният резерв не е бил толкова скромен от пролетта на 2022 г., когато бе направено плащане по дълга, а енергийните компенсации за бизнеса бяха значителни. Редно е обаче да се отбележи, че размерът на резерва варира значително в различните дни от месеца заради различни плащания от там и постъпленията от данъци, мита и осигурителни вноски и сравнение на данните към 8 април с тези към края на всеки предходен месец не биха били максимално коректни.

Как се формира Фискалният резерв?

Фискалният резерв се формира по салдата на всички сметки на правителството и бюджетните разпоредители към него. Сметките са основно в Българската народна банка, а една малка част – обикновено под 10% – в търговските банки и са предимно в лева. По данни на Министерство на финансите към 8 април тази сума е 6.7 млрд. лв.

Към Фискалния резерв се причисляват и вземания от фондовете на Европейския съюз. В тази част например попадат и плащанията за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Така в последните месеци по това перо има около 2 млрд. лв., но в него влизат и все още неполучените пари по Плана от второто плащане за България в размер на около 1.4 млрд. лв. – т. нар. „приходи за бъдещи периоди“. А за получаването им България има още доста работа.

Така на практика втората група средства не е задължително да е получена по сметките на България.

А от останалите около 6.7 млрд. лв. голяма част са неприкосновени. По закон неснижаемият минимум на Фискалния резерв е 4.5 млрд. лв. Малко под 4 млрд. лв. от този минимум са средствата по т. нар. Сребърен фонд. Сумата там почти не се променя, тъй като правителството не инвестира активно средствата.

Това на практика оставя служебното правителство с около 2.7 млрд. лв. разполагаеми средства.

За какво служи Фискалният резерв?

На практика резервът има функцията на „бели пари за черни дни“. Гуверньорът на БНБ Димитър Радев предложи по време на дискусиите около Бюджет 2024 миналата година да се помисли за повишаването на прага на фискалния резерв. Причината е там, че резервът има за цел да осигури държавните плащания като пенсии и заплати за около 2 месеца в извънредна обстановка. С натрупаната инфлация в последните години обаче въпросните средства не биха стигнали дори за един месец, констатира тогава Радев.