Василев и депутатите са завещали огромни дългове на България

Със заложените в актуализацията на бюджета нови политики, като вдигането на пенсиите, други социални и капиталови разходи, бившият финансов министър Асен Василев и депутатите са завещали тежки финансови години за България. А ударното харчене на пари, които икономиката не може да изработи, крие реална опасност България да не отговаря на критериите за влизането в еврозоната. Това е обобщението на служебния министър на финансите Росица Велкова, която представи сбито предварителна тригодишна средносрочна прогноза.

По нейни думи с включването на всички сегашни политики, без допълнително вдигане на пенсиите и заплатите и с отпадането на отстъпката за горивата, догодина дефицитът би достигнал внушителните 11.4 млрд. лв.

Това представлява 6.8% от брутния вътрешен продукт. При такъв дефицит дълговото финансиране би стигнало 15 млрд. лв. за всяка от следващите три години. Поддържайки такъв дефицит, ако не се променят политиките, бихме стигнали до съотношение от 40% дълг/БВП“, коментира Велкова.

В средносрочната бюджетна прогноза, изготвена от Асен Василев с бюджета за 2022 г., беше заложен прогнозен дефицит в размер на близо 5.1 млрд. лв. 

Двуцифреният дефицит и слабият икономически ръст пък означава, че България ще наруши правилата за конвергенция за влизането в еврозоната.

Ако не се предприемат действия от страна на редовното правителство за преструктуриране, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта за влизане в еврозоната през 2024 г.“, подчерта Велкова.

Министърът уточни, че служебният кабинет ще представи базов бюджет, който показва тези дефицити, но ще направи и различни сценарии и изчисления за следващия редовен кабинет, който да може бързо да структурира проекта на бюджета за 2023.

Тя подчерта, че само за последните три години пенсиите са скочили с около 90%, докато средно осигурителните вноски – с под 50%, което товари държавния бюджет, тъй като пенсионната система трябва да бъде дофинансирана все повече.

Велкова отказа да коментира хипотезата, при която след изборите на 2 октомври няма сформирано редовно правителство.

Със съотношение от 40% дълг/БВП пък България би се качила до нивото на Чехия и Латвия и Литва. В момента страната е в топ 3 в Европейския съюз по най-нисък дълг с 23% дълг/БВП.

Иначе в представената днес предварителна прогноза министърът залага 2.2% икономически растеж през 2023 г. и забавяне на средногодишната инфлация до 5.8%.

Росица Велкова потвърди, че се очаква до края на годината България да изтегли заеми както на вътрешния пазар чрез емисии на държавни ценни книжа, така и на външния – с първата международна емисия за страната от две години насам. Идеята е това да се случи още през септември.

Няма резерви

По отношение на големия излишък в бюджета от 1.6 млрд. лв. към края на юли министърът обясни, че това не е нещо изключително извънредно в този момент – в последните години въпреки излишъците през лятото през декември винаги се завършва с големи дефицити. Така всъщност превишението на приходите над разходи „не означава, че има свободни средства, с които могат да се правят извънредни разходи“.

Все пак финансовото министерство търси варианти за икономии и преструктуриране по различните министерства и разпоредители с бюджет.

Обемът, който може да бъде преструктуриран, е малък“, уточни Велкова.

Средства от преструктуриране и икономии се търсят за финансиране на парламентарните избори на 2 октомври, интегрирането на украинските бежанци и други.

Очакванията са заложените капиталови разходи от 8 млрд. лв. да не бъдат изцяло усвоени, като икономии вероятно ще има както при европейските средства, така и по регионалното министерство, общини и т.н.

Актуализация на бюджета финансовото министерство счита, че е невъзможна, тъй като приходите едва ще бъдат събрани и то с максималните усилия на двете приходни агенции с нови ръководства – Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.

Припомняме, че по време на гласуването на актуализацията на бюджета опозицията в парламента увеличи очакваните приходи в бюджета с над 700 млн. лв., а разходите – с 900 млн. лв.