„Хеликоптерни пари“ в България биха помогнали само на банките

Ако новата власт реши да раздава пари по примера на САЩ, това би отдалечило страната ни от еврозоната

„Хеликоптерни пари“ в България биха помогнали само на банките

Снимка: Красимир Свраков

2318 ~ 3 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Ако държавата предостави по 1400 лв. безвъзмездно на всеки пълнолетен български гражданин като мярка в борба с последиците от коронакризата, това неимоверно би натоварило бюджета. Вследствие на това дефицитът на страната би надминал 10%, а с това плановете България да се присъедини в следващите години към еврозоната биха останали само мираж. Това посочиха членовете на Съвета по икономически и публични политики в свой анализ към Университета за национално и световно стопанство, оглавяван от кандидата за депутат от ДПС и бивш финансов министър в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов. Проблемът идва по линия на Маастрихтските критерии, според които дефицитът на страните членки трябва да бъде под 3%.

Мерки срещу COVID-19

Според проучване* на института подобен финансов импулс за физическите лица би се отразил минимално на възстановяването на икономиката. Според изчисленията общо тази мярка би струвала около 8.5 млрд. лв. на бюджета, а би генерирала между 1 и 2.5% номинален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Секторно пакетът също не би оказал особен ефект, което трябва да е показателно за реториката на политиците за „раздаването на тези хеликоптерни пари“, посочват от СИПП. Така освен че няма да се подобрят икономическите показатели, неравенствата няма да се стопят и може да се дадат грешни стимули, че правителството ще дава пари по този начин постоянно.

Той обаче донякъде би помогнал на банковия сектор, чиито проблеми тепърва предстоят заради очакван ръст на просрочените задължения. Според резултатите от анкетата на СИПП голяма част от българите биха използвали средствата за погасяване на свои стари задължения. Изчисленията на институцията показват, че от 1.9 млрд. лв. просрочени кредити към момента, безвъзмездните помощи биха смалили този размер наполовина.

В същото време обаче дългът на страната ще скочи, което означава, че в единия случай задлъжнява частният сектор, а в другия – държавният. Според съвета като цяло липсва оценка на въздействието на мерките, предлагани от старото правителство.

Как биха използвали парите си българите?

Според резултатите от проучването гражданите биха използвали средствата за ремонт, който обаче често се случва в сивата икономика и няма да има особен ефект върху възстановяването на икономиката. Значителна част от анкетираните посочват, че биха ги спестили, което отново показва, че част от средствата не биха влезли веднага в икономиката, а освен това те са заплашени от инфлацията. Едва 11% пък биха инвестирали парите в образование, въпреки че това би им помогнало да заемат една по-добра позиция на пазара на труда. Процентът е малко по-висок в столицата и около 5% в селата.

За почивка също немалка част от българите биха дали парите, но според СИПП това може да се окаже подхранване на чужди икономики с оглед на падането на ограниченията за пътуване и отварянето на границите. Също така почивката е част от отговорите предимно на лицата под 39 години, като за по-възрастните тя се превръща в привилегия.

Изключително малък процент пък биха инвестирали парите си в капиталовия пазар заради ниска финансова грамотност.

Разликите с най-голямата икономика

В сравнение с регулярните изследвания на потребителските нагласи, които провежда Федералният резерв на САЩ относно безвъзмездните 1400 долара от стимулите на президента Джо Байдън, по-голяма част от българите ще използват допълнителните средства за покупка на храна и други основни стоки и услуги. Значително по-малка част ще платят дългове и сметки, което може да е индиректен показател за по-ниската задлъжнялост в България спрямо САЩ. Най-съществена е разликата в даренията, където българите демонстрират много по-голяма ангажираност и съпричастие с близките.

Основната прилика обаче е, че и американската икономика няма да усети голям ефект от безвъзмездните средства.

*Проучването е реализирано от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Съвета по икономически и публични политики. Изследването на терен е проведено между 13 и 19 април 2021 г. сред 1008 пълнолетни български граждани. Използваният метод е интервю „лице в лице“. Изследването е представително за населението на страната във възрастовата категория 18+.

Коментари: 0