Проблемите с просрочените дългове в България тепърва предстоят

Размерът на проблема ще стане факт до края на годината, а дългосрочните ефекти остават неясни

Проблемите с просрочените дългове в България тепърва предстоят

Снимка: Economic.bg/Архив

14720 ~ 2 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Просрочените дългове в България са значително по-малко през изминалата година в сравнение с 2019 и 2018 г., но те тепърва ще се превърнат в проблем заради края на мораториума върху плащането на кредитите. Възможността на бизнеса и гражданите да не погасяват задълженията си вероятно успя да помогне в тежките локдауни вследствие на пандемията. В същото време обаче това ще се материализира във финансови затруднения до края на годината без ясна представа какви ще са дългосрочните ефекти, посочва в своя позиция Асоциацията за управление на вземания.

„Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства предстоят. Отчасти по-ниските обеми, възложени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г. Не са ясни дългосрочните ефекти от тях, възможно е някои домакинства да са неприятно изненадани от по-високите суми, които трябва да платят за кредитите си”, обясни Райна Миткова, председател на АУВ.

По данни на Асоциацията общият обем нововъзложен дълг към компании за управление на вземания за 2020 г. се равнява на 742 млн. лв., докато година по-рано обемът му е с 90 млн. лв. повече. За 2018 г. пък той възлизаше на 1.4 млрд. лв. Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина. Според статистиката на БНБ до първото тримесечие на 2021 г. е образуван лош дълг вследствие на пандемията в размер на около 1 млрд. лв., което е около 10% от разсрочените задължения.

Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.

За какво задлъжнява българинът?

Според проучване на асоциацията през изминалата година българите са задлъжнявали все повече към фирмите за бързи кредити. В сравнение с предходните години делът на банковите институции леко намалява за сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива.

„Възможно е това да са първите индикации за финансови затруднения на потребителите през 2020 г. Част от хората, които започват да усещат несигурност в личните си бюджети, започват да търсят бързи и лесни финансови продукти”, обяснява Димитрова.

Коментари: 0