Време за истинска глобална валута

Тази година светът отбелязва годишнините на две ключови събития в развитието на глобалната парична система. Първата е създаването на Международния валутен фонд по време на конференцията в Брeтън Уудс преди 75 години. Втората е създаването преди 50 години на Специалните права на тираж (СПТ), валутата на глобалният резерв на МВФ.

При въвеждането на СПТ Фондът се надява той да се превърне в „основен резервен актив в международната парична система“. Тази амбиция остава неизпълнена; всъщност, СПТ е един от най-неоползотворените инструменти за международно сътрудничество. И въпреки това, по-добре късно, отколкото никога: превръщането на СПТ в истинска глобална валута би донесло своите ползи за световната икономика и парична система.

Идеята за глобална валута не е нова. Преди преговорите в Бретън Уудс, Джон Мейнард Кейнс предлага „банкора“ като разчетна единица на предложения от него Международен клирингов съюз. През 60-те години, под ръководството на белгийско-американския икономист Робърт Трифин, се появяват други предложения за справяне с нарастващите проблеми, създадени от двоичната система долар-злато, създадена в Бретън Уудс. Системата в последствие се срива през 1971 г. В резултат на тези обсъждания МВФ одобрява СПТ през 1967 г. и го включва в своя Устав две години по-късно.

Въпреки че издаването на СПТ от МВФ наподобява създаването на национална валута от централните банки, СПТ изпълнява само някои от функциите на парите. Вярно е, че СПТ са резервен актив и следователно са ценни. Те са и разчетната единица на МВФ. Но само централните банки - главно в развиващите се страни, но и в някои развитите икономики - и няколко международни институции използват СПТ като парично средство, с което да се разплащат едни други.

СПТ има редица основни предимства, не на последно място, че МВФ може да го използва като инструмент на международната парична политика в условията на глобална икономическа криза. През 2009 г., например, МВФ отпусна 250 милиарда долара в СПТ, за да помогне за борбата с кризата, по предложение на Г-20.

И най-важното е, СПТ могат да се превърнат в основен инструмент за финансиране на програмите на МВФ. Досега Фондът разчита предимно на увеличения на квотите (капитала) и заеми от държавите-членки. Квотите, обаче, изостават от глобалния икономически растеж; последното увеличение е одобрено през 2010 г., но Конгресът на САЩ се съгласява с него едва през 2015 г. И кредитите от държавите-членки, основният източник на нови средства за МВФ

Най-добрата алтернатива би била МВФ да се превърне в институция, която да се финансира и управлява с нейната собствена глобална валута - предложение, направено преди няколко десетилетия от Жак Полак, водещ икономист на фонда. Лесен вариант би бил да се разгледат СПТ, които държавите притежават, но не са използвани като „депозити“ в МВФ, които Фондът може да използва за финансиране на своите кредити към различни страни. Това би наложило промяна в Устава, тъй като в момента СПТ не се поддържат в стандартни сметки на МВФ.

След това фондът би могъл да издава СПТ регулярно или, още по-добре, по време на криза, както през 2009 г. В дългосрочен план сумата, която се емитира, трябва да е свързана с търсенето на валутни резерви. Различни икономисти и самият МВФ изчисляват, че фондът може да емитира 200-300 млрд. долара годишно в СПТ. Нещо повече, това би подпомогнало масовото разпространение на финансови ползи (сеньораж) от емитирането на световната валута във всички държави. Към момента тези ползи се отнасят само за емитенти на национални или регионални валути, които се използват в международен план - особено за щатския долар и еврото.

По-активното използване на СПТ също така би направило международната парична система по-независима от паричната политика на САЩ. Един от основните проблеми на световната парична система е, че целите на политиката на САЩ като емитент на основната резервна валута в света не винаги са в съответствие с общата стабилност на системата.

Във всякакъв случай, различните национални и регионални валути могат да продължат да бъдат в обръщение, заедно с нарастващите резерви на СПТ. А новата „резервна сметка“ на МВФ ще позволи на централните банки да обменят резервите си за СПТ, както САЩ предлагат за първи път през 70-те години.

СПТ също биха могли да се използват за частни сделки и за деноминиране на национални облигации. Но, както МВФ посочва в доклада си пред Борда през 2018 г., тези „пазарни СПТ“, които биха превърнали единицата в пълноправни валута, не са от съществено значение за предложените реформи. Нито пък СПТ следва да се използват като разчетна единица извън Фонда.

Годишнините на МВФ и СПТ през 2019 г. са добър подов за отбелязване. Но също така представляват идеална възможност за превръщане на СПТ в истинска глобална валута, която да укрепи международната парична система. Политиците трябва да се възползват от нея.

Хосе Антонио Окампо е член на борда на Banco de la República, Централната банка на Колумбия, професор в Колумбийския университет, председател на Комитета за политиката за развитие на икономическия и социален съвет на ООН. Бил е министър на финансите на Колумбия и заместник-генерален секретар на ООН за икономическите и социални въпроси.

Авторско право: Project Syndicate, 2019.