Времето ви за реакция може да е показател за вашето здравословно състояние

В хода на живота ни времето ни за реакция постепенно намалява. Това е една от причините, заради която спортните постижения се влошават след 30-те години натам, пише BBC.

Учени откриват, че способността да поддържаме средна скорост на реакция може да бъде ключов индикатор, че нашият мозък все още е в добро състояние, дори и през по-късните ни години.

Но това не е всичко, което скоростта може да разкрие. От състоянието на сърцето ви до цялостния риск от ранна смърт, времето ви за реакция може да отвори прозорец към вътрешните процеси на тялото.

Някои хора просто са по-бързи от други, дори преди ефектите от стареенето да се проявят“, казва Саймън Кокс, професор по мозъчно и когнитивно стареене в Университета в Единбург, Шотландия.

Според него обаче увеличаването на времето за реакция вероятно показва натрупване на деградация, свързана с възрастта. „Това е маркер, който ни казва много за комбинираното функциониране на доста биологични системи“, добави Кокс.

Как може да проверите реакциите си у дома?

 Един лесен начин се оказва т. нар. „тест за падане на линийката“. За целта ще имате нужда от помощта на член на семейството или приятел, както и от една линия.

• Седнете на стол, опрете ръката си на маса така, че китката ви да виси от ръба, а палецът и показалецът да са нагоре.
• Помолете партньора си в експеримента да държи линийка вертикално над ръката ви, като нулата на нея трябва да е подравнена с палеца ви.
• Без предупреждением вашият партньор трябва да изпусне линийката, докато вие се опитвате да я хванете възможно най-бързо.
• Разстоянието, на което линийката ще падне, преди да бъде хваната, е измерител на вашето време за реакция.

Най-общо казано, отлично представяне се равнява на улавяне на линийката на разстояние по-малко от 7.5 см, над средното се счита за 7.5-15.9 см, средното е 15.9-20.4 см, докато под средното е всичко над 20.4 см, а лошото е повече от 28 см.

Проучванията на учените са открили връзка между скоростта на забавяне на реакциите и риска от множество заболявания, свързани с възрастта.

В допълнение към общия риск от смърт на дадено лице – едно проучване установи, че има значителна връзка между времето за реакция на дадено лице и вероятността от смърт от всички основни причини – също така има силна връзка между този показател и риска от смърт от специфични условия. Това включва коронарна болест на сърцето, инсулт и респираторни заболявания.

Времето за реакция на човек също е свързано с неговата чувствителност към падания, загуба на способност за самостоятелен живот и появата на деменция.

Въпреки това, според Кокс, едно измерване на времето за реакция не разкрива чак толкова много, тъй като скоростта на реакция варира значително поради редица фактори, ключващи пол, ген, физическа годност, навици в начина на живот и дори тип личност.

Професорът отбелязва, че това, което вероятно ще бъде по-важно, е как се променя скоростта на реакцията ви, ако сравните представянето си на един и същ тест във времето – например на годишни интервали в продължение на десетилетие – и дали тя започва забележимо да намалява.

Както отбелязва Кокс, способността ни да реагираме зависи от мрежа от взаимосвързани сензорни системи: колко добре виждаме, чуваме или дори помирисваме даден стимул, колко бързо мозъкът ни може да обработи информацията, която получава от очите или ушите ни, и да издаде сигнал в отговор и накрая колко бързо нашите нервни влакна, мускули и сухожилия могат да изпълнят това, което мозъкът им казва да направят.

Всички тези части от мозайката могат да бъдат засегнати от стареенето и не непременно в еднаква степен при всички хора“, казва Кокс. 

Има два компонента на реакцията на теста за изпускане с линийка – способността на мозъка да направи бърза оценка, че е изпуснат, и скоростта, с която тялото може да действа според инструкциите на мозъка, за да го улови.

Изследователите са открили, че първият компонент на тази мрежа, който има тенденция да се разпада, започвайки в средната възраст, е нашата физическа способност да действаме върху сигналите на мозъка. Така че мозъците ни може да забележат, че линийката е била пусната в рамките на милисекунди – но все още отнема известно време на тялото да навакса.

Професорът по биомедицина Алаа Ахмед от университета в Колорадо Боулдър е открила, че с напредване на възрастта, времето ни за реакция може да зависи в по-голяма степен от цялостното ни телесно здраве, отколкото от мозъка ни. Тя казва, че това може да се дължи на факта, че някои неща, като бързосъкращаващите се мускулни влакна, които позволяват да реагираме бързо, са се влошили. Друг фактор може да е влошаването на митохондриите ни – компонентите в нашите клетки, които генерират енергия – а това означава, че сме по-малко ефективни при бързо движение.

По-бързото движение е по-трудоемко за по-възрастните, така че те разчитат предимно на по-бързата реакция“, казва Ахмед.

В същото време, ако здравето ни е добре, нашият мозък и централната нервна система все още могат да функционират силно в по-късните ни години. Според Матю Пейн, професор по биомеханика в университета Лафборо в Обединеното кралство, учените са оценили това чрез измерване на „рефлекса на стряскане“ в глезените на здрави възрастни в отговор на силен звук. Резултатите показват, че способността на мозъка им да реагира на звука и да изпрати сигнал за движение към глезена остава сравнително непокътната.

Чисто въз основа на рефлекса на стряскане, те все още биха могли да реагират достатъчно бързо, за да бъдат дисквалифицирани на Олимпиадата за фалстарт. Те обаче няма да могат да се измъкнат бързо“, казва Пейн.

Освен теста с линийка, времената за реакция могат да бъдат оценени чрез прости компютърни игри, като времевия тест за реакция.

Рязкото влошаване на представянето с течение на времето може да отразява комбинация от влошени сензорни системи, както и забавяне на вземането на решения от мозъка. Едно проучване от миналата година установи, че загубата на зрителна чувствителност при виждане и реагиране на модели може да бъде един от най-ранните признаци на деменция, започвайки повече от десетилетие преди началото на симптомите.

С възрастта нервните влакна в бялото вещество на мозъка могат да започнат да предават сигнали по-малко ефективно, което води до по-бавна обработка на информацията“, казва Кокс.

Как да подобрим резултатите си

Има какво да направим, за да подобри резултатите си.

Пейн препоръчва т. нар. обучение с двойна задача, което включва едновременно движение и когнитивни тренировъчни дейности за настройка на мозъка и тялото. Примерите включват ходене, докато въртите главата си от една страна на друга, балансиране на един крак, докато рецитирате азбуката, или подхвърляне на топка, докато устно свързвате думи.

Дори неща като участие във фитнес класове през телевизионен екран или таблет могат да помогнат за времето ви за реакция.

Това подобрява способността да се възприема (стимул) и да се реагира със смислени координирани движения“, казва Пейн.

Кокс казва, че много от дейностите, които често са свързани със здравословното остаряване, като продължаване на спорта в по-късен живот, изучаване на музикален инструмент след пенсиониране или просто поддържане на интелектуални занимания като настолни игри, могат да имат допълнителни ползи за нашето време за реакция.