Всеки пети българин оставял ЕГН-то си в мрежата
Днес е Световният ден за безопасен интернет
4043
~ 2 мин. четене
Всеки пети българин, или 20% от хората у нас, са оставяли в глобалната мрежа лични данни като ЕГН или номер на лична карта. Други 9% са предоставяли някакъв вид данни на лична банкова сметка или номер на дебитна или кредитна карта.
Едва 50 на сто от българите са наясно как да използват по-безопасно и по-отговорно интернет технологиите, сочи анализ на Евростат, цитиран от БТА . Анализът събира и отчита данни за изминалата 2016 г. Той е публикуван по повод Световния ден за безопасен Интернет – днес, 7 февруари.
Около 52 на сто от българите са били наясно, че "бисквитките" могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават.
Половината от потребителите на глобалната мрежа у нас не са се притеснявали, че действията им в интернет се записват, за да им бъдат пращани реклами.
Само 9% от българските потребители са използвали софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в мрежата - т.нар. anti tracking софтуер.
63 процента от българите през 2016 г. са имали Интернет в домовете си, сочат данни на националната статистика. Най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е бил мобилният телефон – близо 73% потребителите на нета са сърфирали чрез него.
53 процента от българите са влизали в Интернет и чрез настолен компютър, а 51 на сто - чрез лаптоп. Смарт телевизор или друго мобилно устройство са използвали около 10 на сто.
Близо 40 процента от българските потребители на Интернет през миналата година са предоставяли някакъв вид лична информация в глобалната мрежа (домашен адрес, електронна поща, личен телефон).
Средно в ЕС през 2016 г. над 70%, или близо две трети от потребителите на интернет са контролирали онлайн личната информация за себе си. Много от тях са предприели действия, за да предпазят достъпа до тази лична информация в глобалната мрежа.
Почти половината европейци (46 на сто) не са позволили използването на лична информация за реклама, а други 40% са ограничили достъпа до профила си или съдържанието на сайтовете в социалните мрежи.
Освен това 37 на сто от потребителите на интернет са прочели и спазвали Декларацията за поверителност в глобалната мрежа.
Около 52 на сто от българите са били наясно, че "бисквитките" могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават.
Половината от потребителите на глобалната мрежа у нас не са се притеснявали, че действията им в интернет се записват, за да им бъдат пращани реклами.
Само 9% от българските потребители са използвали софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в мрежата - т.нар. anti tracking софтуер.
63 процента от българите през 2016 г. са имали Интернет в домовете си, сочат данни на националната статистика. Най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е бил мобилният телефон – близо 73% потребителите на нета са сърфирали чрез него.
53 процента от българите са влизали в Интернет и чрез настолен компютър, а 51 на сто - чрез лаптоп. Смарт телевизор или друго мобилно устройство са използвали около 10 на сто.
Близо 40 процента от българските потребители на Интернет през миналата година са предоставяли някакъв вид лична информация в глобалната мрежа (домашен адрес, електронна поща, личен телефон).
Средно в ЕС през 2016 г. над 70%, или близо две трети от потребителите на интернет са контролирали онлайн личната информация за себе си. Много от тях са предприели действия, за да предпазят достъпа до тази лична информация в глобалната мрежа.
Почти половината европейци (46 на сто) не са позволили използването на лична информация за реклама, а други 40% са ограничили достъпа до профила си или съдържанието на сайтовете в социалните мрежи.
Освен това 37 на сто от потребителите на интернет са прочели и спазвали Декларацията за поверителност в глобалната мрежа.
