WSJ: Време е държавите да харчат

Експерти и политици призовават икономиката да се стимулира за сметка на държавните разходи. Изглежда, че възможностите на централните банки са изчерпани, пише WallStreet Journal.  

Само до преди няколко години повечето експерти призоваваха за сурови бюджетни икономии, а инвеститорите се опасяваха, че излишните разходи ще ударят пазара на държавните облигации. През 2011 г. инвеститорът Бил Грос, който по онова време управляваше в „Пимко“ най-големия фонд за облигации в света, продаваше американските ценни книжа и казваше, че британските лежат на „легло от нитроглицерин“.

Днес Грос призовава да се увеличат държавните разходи. И има признаци, че правителствата са готови да променят политиката си, още повече, че водещите развити страни значително съкратиха бюджетния си дефицит, а Германия дори излезе на плюс.

Британският премиер Тереза Мей критикува ултрамеката политика на Bank of England. А нейният финансов министър Филип Хамънд започна да говори за необходимостта от увеличаване на разходите за инфраструктура и жилищно строителство.

През юли Еврокомисията реши да не глобява Испания и Португалия за свръхразходите. Международният валутен фонд (МВФ), който от времето на гръцката дългова криза през 2010 г., проповядваше режим на строги бюджетни икономии, сега призовава правителствата да отворят портфейла си.

Във Вашингтон „разсъждават не за това, кое е по-добро – растеж или икономии, а по-скоро за това, как по най-добрият начин да се използва бюджетната политика в подкрепа на икономиката“, заяви американският министър на финансите Джейкъб Лю.

„Ако по-рано хората смятаха, че фискалният стимул е нещо лошо и трябва да се балансира бюджета, то днес се осъзнава, че нищо не работи“, заяви Майк Ридел, управляващ фонд в Allianz Global Investors.

Съкращавайки разходите, правителствата предоставиха на централните банки всички възможности за борба със спада и стагнацията. Лихвите, движещи се около нулата, както и паричното стимулиране, съдействаха за феноменалния ръст на финансовите пазари, но не помогнаха за решаването на икономическите проблеми.

Домакинствата и компаниите, които, както се предполагаше, трябваше да се възползват от евтините кредити за увеличаване на разходите, не увеличиха своите дългове. А от ултраниските лихви пострадаха спестяванията на хората, а също така и банките.

В еврозоната и Япония индексите на банковите акции от началото на годината спаднаха с 20% и 29% съответно. Преходът към политиката на бюджетно стимулиране трябваше да промени положението, а също така разположението на силите на финансовите пазари като цяло, смятат анализаторите.

„Ние напускаме толкова ясна и уютна инвестиционна среда и преминаваме в друг свят“, убеден е Гай Монсън, който 20 години е работил като директор по инвестициите в Sarasin & Partners.

Първите признаци за промени вече са забелязват на пазара на държавните облигации. Доходността на британските рязко нарасна за няколко дни след изказванията на Мей и Хамънд. В Германия доходността на 10-годишните облигации сега е 0,007%, докато през по-голямата част от лятото тя бе по-ниска от нулата.

Растежът на глобалното търсене в резултат на фискалното стимулиране трябва да помогне на суровините, износителите и строителите. В САЩ отрасловият индекс на инженерно-строителните компании вече се покачи с 18% от началото на годината в очакване на промяната на държавната политика, а от 2014 г. насам той сериозно изоставаше от пазара като цяло.

Подемът на суровинните пазари трябва като цяло да помогне на развиващите се страни, макар че укрепването на долара и свързаното с това бягство на средства към развитите пазари може да създаде временни проблеми.