Десислава Николова 
Публични финанси
За социологията, малките партии и изборите
~ 4 мин.
Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания не влиза в парламента, а те не искат да си загубят вота. Всъщност тази статия е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.
1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси.
Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.
Причините за тези грешки са:
1/ основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва
2/ стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.
Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя методът за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.
Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.
Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.
Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.
Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България).
Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.
2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.
3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.
4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.
5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори[3] (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.
С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.
1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси.
Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.
Причините за тези грешки са:
1/ основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва
2/ стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.
Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя методът за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.
Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.
Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.
Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.
Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България).
Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.
2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.
3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.
4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.
5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори[3] (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.
С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.
