За връзката между европейските средства и изборните резултати

Щедрите публични инвестиции са лесен начин за повишаване на популярността на администрацията и за привличането на повече гласоподаватели - малцина не се радват на нов парк, по-широки пътища или по-бърз и чист градски транспорт. От повече от десетилетие немалка част от проектите на местните администрации в България са финансирани със средства от европейски фондове. Проведените избори за кметове и общински съвети през последните две седмици пък предоставят добра възможност за оценка дали и доколко в общините, които усвояват повече европейски средства това води по-голямо доверие в местната администрация.

За да проверим това твърдение, се опираме, от една страна, на данните за усвояването на европейските средства на общинско ниво, а от друга – резултатите на настоящите кметове (и техните партии) на местни избори 2019, публикувани на уебсайта на ЦИК. Предвид продължителността на мандата на кметовете (и установената от литературата около икономическото гласуване кратка икономическа памет на избирателите), вземаме предвид само усвоените средства от новия програмен период (2014-2020 г.). Тестваме две твърдения:

В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове се преизбират;
В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предишните кметове подобряват резултатите си в сравнение с предходните избори.

Пречка пред проверката на първата теза е обстоятелството, че повечето общини запазват досегашните си кметове – смяна на кмет има в едва 75 от 265. Това от своя страна означава, че сред общините, преизбрали досегашните си управници, попадат повече, и по разнообразни по икономическо развитие и усвояване на евросредства общини. Въпреки това, ако се фокусираме само върху средните стойности между общините, запазили кметовете си и тези, които са ги сменили, има чувствителни разлики. Средно усвоените европейски средства от настоящия програмен период на първите са 565 лева на глава от населението, а на вторите – 457 лева на глава от населението, което до известна степен подкрепя твърдението, че усвояването на повече средства от фондовете помага при преизбирането.

Прегледът на разпределените на отделните общини обаче навежда на извода, че, в най-добрия случай, това е неубедително. Графика 1 представя разпределението на усвояването на европейски средства в общините, преизбрали и запазили кметовете си. Видно е, че няма чувствителни разлики между двата типа общини още по-малко пък такива, че да може да се говори за по-доброто усвояване на средства от европейските фондове като определящ фактор за запазването или смяната на главата на местната власт. Естествено (дори и само поради значително по-големия на брой) сред общините, преизбрали кметовете си, попадат повече от тези, които усвояват повече средства от фондовете – и двете с над 2000 лева на глава от населението за периода 2014-2020 г., и шест от тези с над 1000 лева (отделените точки в графиката), спрямо пет сред тези, сменили кметовете си. И в двата случая обаче почти всички общини попадат в маркираните зони на графиката, чиито обхват почти точно се припокрива, което говори допълнително за липсата на значими разлики между двете групи.
 
Струва си да проверим и дали по-доброто усвояване влияе върху популярността на кметовете, измерена с получения от тях дял от гласовете на местните избори. Графика 2 представя отношението между усвояването на средства от европейските фондове в общините и резултатите на досегашните кметове (в хода на чиито мандат са усвоявани средствата) на първи тур на местните избори. И тук има много малки основания да се твърди, че е налице систематичен ефект от усвояването на еврофондовете – най-вероятно значимите фактори, които движат резултатите на отделните кметове трябва да бъдат търсени другаде, дори и в други фактори от местната икономика.

В заключение може да се каже, че няма особени основания да твърдим, че има значителна връзка между усвояването на европейските средства на общинско равнище и успехите и провалите на кметовете на изборите. Част от причината за това, най-вероятно, е обстоятелството, че последният им мандат беше проведен в контекста на период на икономическо възстановяване и значителен ръст на доходите дори и в по-бедните общини. В допълнение - много от големите и видими инфраструктурни проекти по места бяха в миналия програмен период. По-нататъшният анализ може да се съсредоточи както върху влиянието на други аспекти на месните икономики върху електоралните резултати, така и върху сравнението с предишния период с неговата по-тежка икономическа ситуация, тъй като избирателите по-често наказват управниците за лошите условия, отколкото ги награждават за добрите.