Забрана на хазартната реклама ще прати бизнеса в „черния“ сектор
Според Евгений Иванов законодателните промени представляват неуместната и вредна намеса на държавата в пазарните отношения
Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ:
~ 2 мин.
Забраната на рекламата е държавна цензура. При пряката реклама си има начини - червени точки, съответните надписи. Ефектът, който ще видим, е излизане на цели осветлени сега сектори в черния. Това каза изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов, който коментира пред „24 часа“ промените в Закона за хазарта, внесени от вицепремиера Валери Симеонов.
Според Иванов законодателните промени представляват „неуместната и вредна намеса на държавата в пазарните отношения“. „Имаме закон, който работи, и то доказано до този момент добре. И изведнъж се прави опит с дописване да се променят отношенията държава-контрол-оператори-общество“, коментира той.
Според него тази внезапна и немотивирана промяна буди съмнения за странични цели. „Още повече, че в случая сме дали съвсем точни данни от Държавната комисия по хазарта, че миналата година постъпленията от данък са били 200 млн. лв. А преди да бъде приет законът, т.е. без данък, те са били под 20 млн. лв. Самите цифри, и то на финансовото министерство, говорят сами за себе си“, смята изпълнителният директор на КРИБ.
Той смята, че е по-добре държавата да се концентрира върху изпълнението на сега действащия закон, а не „на час по лъжичка“ да го променя. „И то без да знаем този, който го е написал, какво иска. Той вероятно знае, но ние не“, казва Иванов. Той изтъква, че първоначално законопроектът е бил внесен без оценка на въздействието, а за да се случи рова, вносителите са посочили, че няма да има ефект върху бюджета. „И когато ние поискахме такава, от вносителите на коляно беше изготвена обосновка тип „комедия дел арте“, каза още Иванов.
Според него вносителите имат свои лични причини да предложат промените - например появата на нов лицензионен режим. „Всеки такъв режим мирише на корупция. Още повече, че никъде в Европа, с която уж се сравняваме, няма ограничение за това например къде да се продават лотарийни билети“, казва Иванов. Той е на мнение, че промените са по-скоро рестрикции, а не лицензионен режим. „Колкото повече лицензи, толкова повече корупция. Предлага се в един напълно работещ закон да се дописват силно ограничителни мерки“, смята Иванов.
Силно засегнати от рестрикциите ще са медиите, които получават реклама и се издържат от това. „Ние какво искаме – жълти таблоиди или нормално финансирани медии?“, пита реторично Иванов. Според него това е недопустимо влияние на държавата върху пазарните отношения. „Виждате и реакциите, които се появиха веднага. Групи като АБРО, футболните клубове, БФС, ние като най-голямата работодателска организация. Т.е. еманацията на стопанският интерес показа остро негативно отношение“, добавя той.
