Задават се проблеми за европейските банки след края на евтините пари

Европейските банки скоро ще покажат слабостите си, когато настъпи моментът да информират инвеститорите за това как се справя бизнесът им тази година. Финансовите институции са изправени пред потенциална икономическа буря и покачване на разходите за заеми – за първи път от повече от десетилетие.

Те вече трябваше да се справят с растящата инфлация, което притиска кредитополучателите, както и с конфликта в Украйна, който разтърси икономиката на Европа, включително чрез ограничаване на нейните енергийни доставки.

UBS, Deutsche Bank, Credit Suisse, BNP Paribas и UniCredit може да зададат тона на инвеститорите, когато следващата седмица докладват финансовите си резултати, обяснява Reuters в свой анализ.

От една страна, по-високите лихвени проценти са добри за банките, тъй като те ще печелят повече от заемите. В същото време обаче те ще пострадат, ако клиентите, борещи се с инфлацията и с растящите си разходи, не могат да плащат. Трудните икономически условия накараха инвеститорите да бъдат предпазливи, което означава, че европейските банки, подобно на техните конкуренти в САЩ, ще печелят по-малко пари от сключване на сделки и продажба на инвестиционни продукти.

В Европа германските банки са в центъра на бурята, тъй като страната е особено зависима от руската енергия и нейната икономика ще бъде силно засегната от всеки недостиг на доставки.

Джайлс Едуардс, анализатор от рейтинговата агенция S&P, каза, че всички страхове за европейските банки тази година ще зависят от това как кредитополучателите ще издържат на изплащането на заемите. Въпреки че не очаква голямо и незабавно покачване на лошите кредити, той следи за „индикатори за ранно предупреждение – признаци, че има натиск“.

Анализаторите също чакат да видят какво ще се случи с Uniper, германската енергийна компания, която преговаря с правителството за спасяване.

През последните два месеца анализаторите намалиха прогнозите за печалбата на най-голямата германска банка Deutsche Bank, която излезе от поредица от кризи, и повишиха прогнозите за размера на провизиите за лоши кредити, които трябва да задели.

Банките от еврозоната затегнаха достъпа до кредити през второто тримесечие и ще продължат да бъдат предпазливи, показа проучване на Европейската централна банка. А германските кооперативни банки заявиха, че очакват „значителен спад“ в печалбата тази година, тъй като се подготвят за кредитни загуби.

Подчертавайки тези притеснения, акциите на банките в еврозоната паднаха с повече от 22% от началото на годината, представяйки се по-слабо от по-широкия паневропейски индекс STOXX 600, който е надолу с приблизително 13%.

ЕЦБ, която изненадващо повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта в четвъртък, за да укроти бързите цени, по-рано също предупреди за потенциални опасности, като например за прегрелия пазар на имоти.

По време на пандемията правителствата похарчиха милиарди, за да подкрепят голяма част от икономиката, но ЕЦБ каза, че този път може да не успеят.

В Испания високопоставен испански икономически служител, който пожела да остане анонимен, каза, че банките като цяло са уязвими.

Не знам какво ще бъде истинското въздействие и това ме тревожи“, казва той.

В Италия, обхваната от политическа криза, натискът върху държавните облигации на страната се увеличава, което също подкопава капиталовите възглавници на банките, тъй като италианските държавни облигации, които те държат, губят стойност.

Зависимостта на Италия от руски газ и значението на нейния производствен сектор, съставен предимно от малки предприятия, увеличават шансовете за рецесия.

Почти 300 млрд. евро (или повече от 40%) от италианските корпоративни заеми са гарантирани от държавата, след като банките използваха спешни мерки по време на пандемията, за да рефинансират съществуващи дългове.